САЩ и Турция – дебелаците, които си позволяват да загубят малко мазнини

Комарите не изпитват съчувствие към животното, от което пият кръв (Част II)

Продължение на материала от 14 август

След около седмица павилиончето затвори.

След малко ще се върнем към този пример.

Помните, че президентът на няколко пъти променя становището си първо дали, а след това и доколко е имало руска намеса в кампанията му. Дори само това да беше, оттук насетне всяка негова дума се подлага на съмнение. Това е положението.

Повече не му трябва. Когато си отиде и връчи на следващия ключа от Белия дом, САЩ таман ще заорават носа в камъка до канавката. Но тогава Тръмп ще обяви това за вина именно на следващия.

За нас патриотизмът е едно, но за бизнесмените и политиците е съвсем друго нещо – просто средство за постигане на цели, параван.

Трябва да приемем, че не е невъзможно и да си играе на политик в полза на други лидери и държави. Все пак разследването срещу него и щаба му за намеса в кампанията му досега изкарва на бял свят доста руски финансови следи.

Както и в предишната част на материала казах, това прилича на „Теория на конспирацията“, но накрая на филма лудият се оказа прав.

Ще започна с един пример, който малко по-късно ще стане ясно защо е тук.
Преди 16 години в Созопол имаше един уютен открит бар точно между стария и новия град, който отдавна вече не съществува. Няма и следа от него. Но тогава беше оборотен и денем, и нощем.

През деня продаваха, освен всичко останало, и палачинки. За 1,50 лв., ако правилно си спомням (но това не е важно за общата картинка). Точно до бара се появи нещо подобно на павилионче, от което започнаха да продават на промоция две палачинки за 1,50 лв. Управителят на бара не беше очарован, но и не си разплете чорапите от уплаха. Пусна същата промоция – две за 1,50 лв. Но скоро след това препирни с онези от павилиончето го ядосаха и той пусна промоция три за 1,50 лв. Съвсем спокойно ми каза, че може и 4 да пусне, ако реши, а, ако много го ядосат, ще почне да подарява палачинките.

Почти никой извън САЩ, а и много, много голяма част от американците не вярват на това, че Тръмп ще направи „Америка отново велика“, както се закани още от предизборната си кампания. Първо: светът видя, че той работи повече с лозунги, отколкото с дела (а когато все пак има дела, мнозина предпочитат да ги е нямало!).

Второ: как ще постигне това, ако няма предвид някаква мега- гига- Световна война, която да го направи император на Земята? Шегата настрана – всички здравомислещи хора се досещат, че става дума за издигане на САЩ до абсолютното първо място на световната икономика, което ще й даде силата да се разпорежда като велика сила (нещо, което се случва и сега…) и да бъде напълно независима от останалия свят (нещо, което в XXI век е невъзможно).

А как изпълнява този план? Никой свободен пазар не може да устои до безкрай на изолация, както и на постоянни войни с основни партньори и играчи. Ясно е, че Тръмп надува балон в момента. Той залага на това, че САЩ имат ресурс, от който могат да губят известно време, докато той си играе на твърд политик. Както един дебелак може да погладува известно време, докато топи от запасите си от мазнини.

Сега се връщаме към онзи пример, с който започнахме. Явно Тръмп се опитва да продава по три палачинки за един и 50. И много добре знае, че се изправя срещу опоненти, които имат огромен ресурс, но не му пука, защото крайната цел тук е друга – не отстраняването на конкуренцията, а друг вид „печалба“.

Трябва да приемем, че следното не е невъзможно: Тръмп си играе на PR. Играе го страшния, „лошото ченге“, силния, тропа по масата и се прави, че налага това или онова. Засега има резултат и влияе директно и индиректно на икономически процеси в полза на страната си. С поведението си, освен всичко останало, предизвика и рекордно дъно за турската лира, а индиректно – и на еврото.

Но това няма да продължи вечно, защото превръща САЩ в изолиран остров. Но (тук следва едно голямо НО) знае, че има достатъчно време преди да изчерпа ресурсите (доверието включително). Нещата ще са сравнително стабилни до края на мандата му, а поведението му му гарантира (поне така си е направил сметката) преизбиране – избирателите му обичат каубойското държание.

Трябва да приемем, че и следното е възможно: Тръмп облагодетелства други бизнеси, на хора от обкръжението си. Американски бизнесмени, които имат нужда от козметично „почистване“ тук-там от конкуренция. Тръмп е на първо място бизнесмен, а след това – политик. Той е пример за споменатия в първа част на материала бизнесмен-комар, който инвестира ударно там, където има опция за бърза и многократна възвръщаемост и се оттегля, когато изсмуче ресурса на инвестицията си. Така води и държавната си политика – казва и прави това, което му носи изгода в момента, после се отмята от казаното и сякаш магическа амнезия го обзема (и доста от избирателите му).

Нещо много подобно прави и друг голям приятел на Москва – споменатия в Част I Ердоган. Той също поставя страната си в позицията на дебелака, който може да си позволи да поизгуби малко мазнини. Изолира Турция и говорейки за това как ще я направи велика, я потапя. Лирата удари дъното, а с великодушие президентът каза на сънародниците си, че няма от какво да се притесняват, докато той самият постоянно е в конфликт с някой световен лидер и се прави на световен морален стожер и раздавач на право.

Ликвидира инвеститорския климат и централизира всичко в своите ръце. При него обаче крайностите са много по-големи и репресиите срещу опозицията са явни, а и крайната цел е малко по друга – абсолютната вечна власт, каквато Тръмп знае, че не може (а и не му трябва) да има в САЩ.

Това е игра за големи сили с много ресурси зад гърба си, не е за всеки. Между тези играчи се намираме ние; и инвеститорите-комари. Те – които се облагодетелстват от мътната вода на играта между големите, и ние – губещите, чийто постоянни доходи ще останат несъразмерни с непостоянните сътресения на пазарите.