5 дена преди раждането постъпих в болница, защото при контролен преглед се видя, че тоновете падат, а аз имам контракции. 3-4 дена лекарят се чудеше да дали да извади детето, защото имаше проблем с тоновете му. На 2-ри през нощта решихме да се извади детето, да се направи секцио. Роди се Ванеска и казаха, че всичко е наред. Съмняваха се за някакво генетично заболяване, но казаха, че не е нищо страшно. На следващия ден отидох да видя дъщеря си. Появи се д-р Андрей Христов и ми каза в прав текст, че детето на 90% има синдром на Даун. Стреснах се, шокирах се и се обадих на бащата на детето, който по това време беше в чужбина. Започнахме да четем за тази болест и видяхме, че голям процент от тях имат проблем със сърцето. Лекарите ни увериха, че няма никакъв проблем. На третия ден извадиха дъщеря ни от кувьоза, за да я преместят в дом "Майка и дете". Виждахме я, че диша по-тежко, попитахме защо, казаха ни, че е нормално за недоносените деца. След това личният ни лекар каза, че не е нормално да диша така детето, че чува шум и ни препоръча преглед при кардиолог. За съжаление, още преди да стигнем до кардиолога, в сряда вечерта, на 21 юни тя почина, разказа майката на починалото бебе.