Променят ли се цветовете по картата на Балканите?

Наскоро посланикът на САЩ в Косово Грег Делави даде обширно интервю за местна телевизия и доста малко бяха нещата, зад които можа да застане категорично. Повечето му отговори бяха така уклончиви, че приличаха на сценарий за пародия, която осмива политическото говорене.

В същото време на конкретни въпроси Делави отговаряше, че „не е негова работа“ да казва кой е правилният път, че си зависи от гражданите на Косово да заявят какво искат и т.н. Което може да се тълкува и като промяна на политиката на Вашингтон по отношение на най-младата страна на Балканите. Може да се тълкува и като един вид казване: „Вече сте си сами“… или някаква по-лека форма на това, като например: намаляваме подкрепата или временно сменяме курса, или не разчитайте толкова много вече на нас.

Дали всичко това касае нас? Касае ни и то още как. България е външна граница на ЕС и освен това е доста стратегически важно разположена на Балканите. Всъщност, ако се замислим – на картата на Европа. Влиянието ще минава и оттук. Интересува ни откъде и накъде ще духа вятърът. Влиянието не означава само политическо, означава икономическо също така. А икономиката не винаги е светла. Има много нюанси сиво, та чак до черното. Та затова ни е важно откъде идва влиянието – първо от коя част на света – изток или запад; и от кои политико-икономически кръгове също така. Трябва да знаем има ли предвидимост в региона, защото тя означава сигурност. Тя е ключова.

Едно от малкото неща, които прозвучаха достатъчно категорично, беше всъщност под формата на намек. Подсети водещия, че догодина има Евроизбори и никой не може да предвиди изхода им. Това беше отговор, свързан с въпроса реалистично ли е да се предполага, че скоро ще има разбирателство между Косово и Сърбия. Намекът беше, че нищо не се знае и преразпределението на силите може да доведе я до засилване на позицията на Косово, я – до отслабване.

И в двата споменати диалога България има сериозно участие. Сериозни напредъци по тях бяха направени на срещи, проведени именно в София през последните месеци. Страната ни беше заложила темите сред приоритетите си по време на Председателството.

Оттук насетне, за да не сме само мълчалив наблюдател, ще трябва да се намесим – на политическо, на експертно ниво, всякак. Казахме „А“, да довършим азбуката. Да не оставяме Европа и САЩ да забравят тези приоритети. Направени са връзки на външнополитическо ниво, на ниво служби за сигурност – трябва да се комуникира с тях, да им се напомня, да се попритиснат малко, ако трябва – стратегически важни сме, не сме им безразлични, ще трябва да ни слушат. И като партньор на НАТО не сме просто „статисти“. Ето – току що се върна 35-ият ни контингент от Афганистан. Не какъв да е контингент – най-големият ни (158 военни). Така че не сме нито толкова безгласни, нито толкова слаби, както някои се опитват да ни изкарат. Време е да си поговорим с партньорите и да заявим, че и България има позиция по отношение на Балканите и то като сериозен играч.

По време на Европредседателството ни две от най-важните и дискутирани теми бяха именно Западните Балкани и Сигурността. Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан Цветанов на няколко пъти подчертава добрата ни работа и с американските сили за сигурност, и с ЕВРОПОЛ. Съвременният свят е пълен с опасни елементи – било то хора, които искат да навредят на цивилизацията ни, било то опасни стоки. Неща които засега до голяма степен заобикалят страната ни. Ако искаме да продължи това да е така, ще трябва да се молим конфликтът между Сърбия и Косово да приключи и регионът да се кротне. Ако и Македония и Гърция се разберат – направо чудесно. Защото „в мътни води…“, нали знаете. Ние искаме бистри води.

Това, съчетано с предния намек – за Евроизборите, може спокойно да се тълкува като подготовка на големите играчи в световната политика да видят картата на Балканите, нарисувана в други – нови цветове. Не, не става дума за промяна на граници; става дума за промяна на сфери на влияние. А всъщност защо да не става дума и за промяна на граници? Ако част от договора между Белград и Прищина е част от Косово да се върне към Сърбия… Все пак страната иска да върви напред – към ЕС, към НАТО. Докато са в това положение, тази врата им е затворена. Така че Белград може и да пробва да се възползва, пък косовският президент Хачим Тачи среща напоследък (всъщност от не толкова скоро) силна опозиция в страната си. Скоро може и да не е водещият групата за преговори, поне така намекват други политици, медии. Освен това Делави не даде категоричен отговор на нещо много важно: дали САЩ напълно изключват разделянето на Косово като част от сделката. Само каза, че каквато и да е сделката накрая, страната трябва да я приеме.