Здравната каса се инати, че близо 1.4 млн. българи са неосигурени

10.1 млн. лв. е излишъкът в бюджета на здравната каса за 2017 г., показват отчетните данни. Това се дължи на обичайното преизпълнение на приходите, т.е. ежегодно в бюджета се залагат по-ниски очаквани приходи от вноски от реалните постъпления. За 2017 г. по бюджет е трябвало да се съберат 2.279 млрд. лв. от осигуровки от работещи и работодатели (останалите над 1 млрд. лв. са от хазната, която осигурява деца, пенсионери и социално слаби). Събираемостта е по-висока и затова в течение на годината сумата е коригирана на 2.404 млн. лв. от осигуровки. 10 млн. лв. дори са отчетени след приключване на финансовата година, затова са в графа излишък. От касата искат тези пари да отидат в бюджета й за догодина.

Процентът неосигурени през 2017 г. остава абсолютно същият като през 2016 г. Това излиза от отчета за изпълнението на бюджета на здравната каса за миналата година. В края на декември м.г. хората без вноски са 18.8% спрямо тези, които се водят задължително осигурени. Като абсолютна стойност неосигурените са 1 382 000 души. Това е с 10 000 по-малко в сравнение с края на 2016 г. Като процент обаче хората без вноски и тогава са били 18.8%.

НЗОК продължава да работи с бюджет, изчислен при огромен брой неосигурени. Въпреки че данните към касата се подават от НАП, която събира вноските, анализите на самата приходна агенция, цитирани от Министерството на финансите, са други. Според тях българските граждани, които подлежат на задължително здравно осигуряване в страната, но не са здравно осигурени към края на 2017 г., са значително по-малко - към 719 хиляди души. Освен това от НАП отдавна твърдят, че половината от тези хора пребивават трайно в чужбина, а реално живеещите в България хора без вноски се движат между 400 000 и 550 000 души.

Така се връща тенденцията броят на хората, които не плащат вноски за здраве, да намалява. Единствено през 2016 г. от касата отчетоха, че неосигурените са станали повече - с цели близо 74 000 души. Тогава от НАП обясниха ръста с предприети мерки за увеличаване на събираемостта - например, че вноски трябва да плащат и хора на граждански договори под минималния осигурителен доход. В края на 2015 г. обаче неосигурените са били 17.7%, което значи, че набелязаните от приходната агенцията некоректни платци са си останали такива, вместо да започнат да внасят осигуровки, пише "Сега".