Eвропа преоткри страната ни чрез резултатите от Българското председателство

България приключи председателството на Съвета на ЕС и предаде щафетата на Австрия, която трябва да надгради свършеното от страната ни през последните шест месеца. А през това време България свърши наистина доста работа на фона на една разколебана и в повечето случаи разединена Европа. Всъщност България оглави председателството в може би един от най-трудните и турбулентни за Съюза периоди – време, през което популистката реторика в даден момент се наложи над рационалната и съзидателна политика, а набиращата все по-голяма увереност и сила вълна на евроскептицизъм след явлението ,,Брекзит’’ дори даде повод да се постави под съмнение Шумановата концепция за Обединена Европа. Вътрешните противоречия между държавите-членки, продиктувани най-вече от обособяването на отделни ,,лагери’’ заради мигрантската криза и въвеждането на различни ,,скорости’’ между Западна и Източна Европа, както и обтегнатите отношения на Брюксел с Москва, Анкара, а впоследствие и с Вашингтон допълнително изградиха образа на една несигурна и лишена от лидерство Европа.

Бидейки държавата, председателстваща Съвета на министрите, България се зае с организирането на друга, също фундаментална среща, която имаше за задача да възобнови нормалния дипломатичен тон. Разбира се, става дума за срещата между ЕС и Турция във Варна. В нея страната ни се изяви като прагматичен медиатор, целящ прокарването на конструктивен диалог между Брюксел и Анкара, чрез който да изгладят или поне до известна степен да намалят напрежението помежду си, назряло вследствие от мигрантската криза. В крайна сметка срещата бе определена от международните анализатори като ,,дипломатически успех за България’’. На практика този успех не опира само до дипломацията, но и до смелостта на България да организира подобен тип среща, защото – по аналог със Западните Балкани – никоя друга държава-членка не поде инициатива за реализирането на сходен диалог, макар и Туск, и Юнкер да посочиха Турция като ,,важен и близък партньор на ЕС’’. Ето защо срещата във Варна би могла да бъде характеризирана като значителен прогрес във взаимоотношенията между двете страни: въпреки че нивата на обтегнатост не изчезнаха напълно, те все пак спаднаха до едни дипломатично ,,приемливи’’ граници.

В качеството си на министър за Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова нееднократно заяви думата ,,единство'' като ключова и основополагаща за постигането на консенсус по много различни теми: въпреки множеството препятствия, проблеми, предизвикателства и трудности, съпътствали Председателството ни, единството е това, което в крайна сметка заздравява и консолидира дадена политика, независимо дали е вътрешна или външнополитическа.