Ако всички болести изчезнат, лекарите ще са безработни

Всяко действие и всяка постъпка водят до нещо. Нарича се причинно-следствена връзка. Не е задължително всяка да завършва с колосални по размер резултати. Понякога те са малки, незначителни и незабележими, дори да са предизвикани от голяма на пръв поглед постъпка. Само че... само че понякога СА колосални, макар и идващи сякаш от нищото.

Да, една незначителна уж постъпка рефлектира в голям резултат. Често той е негативен (а често и кошмарен). Ще започна с пример. Сравнително млада баба разхожда внучето си. Хлапето, бидейки хлапе все пак, е пълно с енергия и трудно за контролиране. И изведнъж тя съзира изход – възпитателен метод, изпитан през поколенията – страхът. Вижда домашно куче, изведено на разходка. Голямо куче. Впечатляващо по размер. Тя не знае дали е добро, зло, кротко, дружелюбно. Не. Тя вижда в него изход на досадната си ситуация. Просто така, доста небрежно хвърля в пространството няколко думи, които дори не подозира какво влияние ще имат в следващите години и поколения. Тя казва на внучето си: „Сега ако не слушаш, това куче ще те ухапе. Виж какво е голямо... Да... То затова е на каишка!“ И хлапето се кротва, притихва и става по-ниско от тревата. Кучето дори не е погледнало към детето. Бабата е спокойна, прибира се по живо по здраво, събува си неудобните обувки и си сипва кафе пред телевизора в очакване на турския сериал.

На пръв поглед нищо, ама нищичко не произлиза от тази последователност на събитията, нали? Да, ама не! Първо: правим обосновано предположение, че бабата не за първи и не за последен път казва нещо подобно на хлапето, за да си улесни живота поне откъм възпитателни методи. Тоест тук говорим за систематичност на грешния модел.

Второ: дори еднократно набит, страхът си е набит. В главата на едно дете, което съвсем скоро от уплашено дете ще се превърне в уплашен младеж. Страхът води до гняв и агресия. Растейки, това дете ще живее с този първичен страх от животните. А когато хлапето порасне, той ще се превърне и в омраза. Омразата се превръща в агресия. Агресията често се претворява в насилие и извращения. Детето ще започне да рита и бие бездомни животни, по-късно може дори и да ги убива. Не винаги става така, но историята е свидетел на безброй такива сценарии.

Кратка справка с досиета на ФБР от последните десетилетия сочи, че всички известни серийни убийци, действали на територията на САЩ през годините, откакто се води дадената статистика, са имали в някакъв момент от живота си история с насилие над животни. Профайлърите на Федералното бюро са наблюдавали и установили закономерност и връзка между насилието над животни и над хора в последствие. Причинно-следствената връзка тук изглежда зловеща, нали? Наглед уж нищо незначеща реплика може да развърже последователност, която да се окаже спусъкът на една лудост. И някой ден бабата ще плесне с ръце, когато от районното й се обадят да прибере внука си, задържан за хулиганство или прояви на насилие, и ще си каже: „Какво стана! Беше такова добро дете!“

И още един пример по темата: преди няколко години в столичния квартал „Надежда“ мъж откри безразборна стрелба по деца пред блока си, защото му вдигали шум и викали под прозореца му. За късмет, единственото оръжие, с което разполагаше тогава, беше въздушна пушка. Оказа се в последствие, че съседите многократно са го виждали да тормози, бие и наранява животни. Да, насилието е патология и рядко се ограничава само над животни. Всеки насилник има тайно или явно желание да насилва и хора. Единствено страхът го спира. Ако нещо се случи и тази бариера някак бъде свалена, следващото, което предстои, е зловещо. Да, насилието рядко остава изолиран единичен случай. Към тази патология спокойно може да се причислят (като следствие) и мнозина от случаите на домашно насилие, за чийто последствия агресорите знаят, че ще им се размине, защото жертвите им се срамуват от обществото, а и са извършвани скришом, зад стените на дома, далеч от свидетели.

Има и друга една причинно-следствена връзка, която сякаш хем ужасява обществото, хем едновременно с това то упорито отказва да види първоизточника й, където именно е скрито и решението. Става дума за бездомните животни из населените места. Те не се появяват от нищото. Не, те обикновено се появяват заради човешката небрежност или умишлено злодеяние. Хората масово изхвърлят домашни любимци, които са им „омръзнали“. Изхвърлят потомството на некастрираната си кучка или пускат мъжкото си куче да... (сещате се какво) „за здраве“, да му „олекне“. А какво се случва с потомството? Не ги интересува. Иронично е, че голяма част именно от тези хора са най-шумни в крясъците: „Откъде се взеха тия помияри! Скапана държава, скапан град!“ и обичат да разпространяват и без това достатъчно раздухваните истории за това кога и къде куче било нападнало някого си. Истории, които, ако се съобщават от хора, които разбират от животинско поведение, биха звучали така: „Куче скочи да си играе, но изплашен „мъжага“ реши, че е нападнат“ или „Подплашено куче се прави на страшно, за да се предпази“.

С тези примери се плъзнахме по ръба между умишлената и неумишлената безотговорност. А сега – директно в сърцето на умишлената. Съвсем наскоро видяхме пример: 17 бездомни кучета изхвърлени край село Стара Кресна. Свидетелка е заснела служебен общински автомобил, от който животните са били изхвърлени. Да повторим: служебен общински автомобил. Тези, чиито заплати идват от джоба на данъкоплатеца (тоест от твоя джоб), за да решават проблемите с бездомните животни. Вместо това те правят обратното – увеличават проблемите. И не се заблуждавайте, че това е единичен случай. Защото не е.

От неправителствени организации, ветеринари, доброволци и кой ли още не предупреждава и алармира, че когато хората от едно място започнат да се оплакват от кучешката популалция, минават разните общински камиони и бусове, товарят животните и ги изсипват на друго място. Превръщат ги в нечий чужд проблем. Другият вариант е изтребването, което не само предизвиква остри реакции у защитниците на животните, дразни до полуда всеки нормален гражданин, но и ни кара всички нас, като общество, да приличаме на праисторически чукундури. Освен това с времето е доказано, че този метод е неефективен и избитите животни много скоро биват заменени от други – единаци, намерили свободната ниша, която да заселят, новопрокудени или прясно, прясно изхвърлени от „стопаните“ си. Варианти – много. Само че Световната здравна организация отдавна е разписала какви са мерките и програмите и в много държави те са доказали, че работят. Методът се казва „кастрирай и върни“. Животните се кастрират и задължително се връщат на местата, които са обитавали – за да пазят от появата на новодошли. Кучетата са изключително териториални животни. Кастрираните не се размножават, но си пазят територията. След години умират и мястото им не се заема от други, защото въпросните други не са се родили – и техните вероятни родители са били кастрирани и не са се размножили, няма „нови попълнения“, които да заемат мястото.

Във втора точка слагаме жестоките глоби и санкции за стопани, оставили животното си на улицата или съдействали за увеличение на популацията. Най-после трябва да заработи (ама истински да заработи) регистърът и всеки да чипира кучето си. Така ще се знае чие е то и собственикът много, ама много ще внимава. Съответно трябва да се правят и регулярни проверки дали животното има или не чип. Ако няма – собственикът да плаща глоба и да бъде заставен да го чипира. Така хората по света се справят и са се справяли с проблема (който вече е в историята в редица държави в Европа, където програмата „Кастрирай и върни“ работи).

Питате: защо, след като е толкова лесно и изпитано, като метод, не се прилага? Да не би да е сложно и скъпо? Не, не е. Но и все пак не се прилага. Знаете, че, ако няма проблем, няма да има хора, получаващи заплата, за да го решават. Както се казва: ако всички болести изчезнат, лекарите ще са безработни; ако повече няма пожари, пожарникарите ще са безработни; ако всички престъпления спрат, полицаите ще... схващате логиката, нали!

И така ще остане само шепа хора, които да вземат леки превантивни мерки. Голямата част от сегашните служители (с все ръководителите им) ще си търсят нова работа. Една цяла клика ще остане без доход, ако обществото се отърве от проблема. И не само официален доход, но и немалък неофициален такъв. Преди години дарител на един от кучешките приюти в България му подари комарници, за които плати, а и намери майстори, чийто труд също заплати. Сумата беше някъде около 400 лв. Съвсем случайно и с голяма погнуса същият дарител видя в копие от декларация, че управата на приюта е вписала комарниците като техен разход от... 2000 лв. И си представяте, че такива хора биха решили проблема с удоволствие? Проблема, който ги храни така добре.

И на фона на всичко това, съвсем не е изненада, че от неправителствения сектор (този път в лицето на „Четири лапи“) пак ни предупредиха, че популацията на котките е нараснала. И докато за кучетата (на ниво държава) поне нещичко се прави, то за котките дори не се и помисля, макар и за тях да има разписани програми от световни организации. Защо ли? Ами те не хапят и не плашат никого, много са далеч от формата, носеща първичния страх. И докато никой не пищи по темата, то тя не е ничий проблем, още по-малко пък нечие задължение.

Голяма част от решенията на тези проблеми очевидно са в ръцете на хората с власт, които къде се справят, къде – не. Как обикновеният човек може да се включи в решаването? Случаите на насилие над животни или лошите условия на отглеждане, или изхвърлянето им трябва да бъдат съобщавани на полицията и компетентните органи (сред които са и БАБХ, и РИОСВ). Ако на спешния телефон 112 не ви оказват помощ, не ги оставяте намира. Ако полиция, пожарна или друг орган отказва да окаже помощ или да приеме сигнала, направете това достояние на всички, чрез медии, социални мрежи, интернет и т.н. Не забравяйте, че насилието над животни от години вече е вписано в Наказателния кодекс и се счита за криминално деяние, наказуемо със затвор. Тук усещам, че няма смисъл да пиша: „спрете да наранявате животни“, защото вие, които го правите, няма да спрете доброволно, това е ясно, разбрахме, че състоянието ви е патология.

Да се надяваме, че скоро държава и неправителствен сектор ще успеят някак да заработят заедно в тази област. И дано скоро видим повече образователни кампании и социални реклами, които да обясняват на хората кога/как да се отнасят с животните, с които делим една среда. Добре ще е да започне и кампания – както в метрото например има разлепени информационни материали за това какво да правим при химическа или ядрена заплаха, да има и подобни упътвания за поведение с животните, грижата за тях и т.н., разпространени по спирки, гари, в метрото, като реклами по радио, телевизия, печатни и електронни медии. Защото все си мисля, че май е по-вероятно да срещнем куче на улицата, отколкото да сме изложени на ядрена заплаха. По подобен пример бяха направени пояснителните кампании срещу телефонните измамници. Не си мислете, че щом все още има телефонни измами, значи кампаниите не работят. Те не са вълшебна ваксина. Факт е, че много хора все пак се научиха как да се пазят. Значи работи.

И нещо много важно, особено за онези, които скоро (а и не само) са станали родители: намерете начин да научите езика на тялото на кучетата (четете в интернет, гледайте образователни клипове), за да избегнете ситуации, които сами ще предизвиквате с поведението си. Научете кога едно животно просто проявява любопитство или дружелюбност към вас и детето ви, защото скачайки срещу животното, бързо можете да превърнете тази дружелюбност в агресия – когато кучето се почувства нападнато, първосигнално ще се защити (било то и най-често само с ръмжене). Длъжни сте да знаете тези неща, дължите го на децата си, които волно или неволно може сами да изложите на риск.