Божидар Димитров си тръгна с мечтата за Голямата базилика в Плиска

„Представете си храм, голям колкото стадион, така е изглеждала църквата“, казваше историкът и чертаеше планове как тази руина ще се превърне в място, което ще искат да посетят хиляди хора.

„Възстановил съм над 30 църкви, 20 военни паметника, няколко музея, между които и Националния исторически музей, защото, без излишна скромност, аз го направих музей. Преди това беше само една изложба“, казва в интервю Димитров.

Той беше и автор на книги като „История на България в илюстрации“, „Десетте лъжи за македонизма“, „За кожата на едно ченге“ и „Петър Богдан Бакшев“.

В първото правителство на Борисов той беше министър без портфейл. По негово време започнаха и постъпките за реставрацията на Желязната църква в Истанбул, но и много бесарабски българи и българи от Македония получиха български паспорти.

Тези, които го познаваха, обаче са категорични. Успя, професоре!

Голямата базилика в Плиска беше голямата мечта на проф. Божидар Димитров. Последната голяма мечта, защото преди това той превърна в реалност много други свои мечти. Бори се до последно да се осигурят пари, с които да се завърши реставрацията на най-голямата средновековна църква на Балканите.

Миналата година правителството отпусна още 8 млн.лева, за да може работата да продължи. А навремето Ванга му предсказала, че неговата задача е да възстанови три „държавни“ църкви. Самият той разказва, че тогава не приел сериозно думите на пророчицата от Рупите. След нейното предсказание се оказало, че действително той трябва да се нагърби с реставрацията на Боянската в София, „Свети 40 мъченици” в Търново, а в последствие и Голямата базилика в Плиска!, припомня "Монитор".

Години наред той е човекът, който не просто управлява Националния исторически музей, а олицетворява институцията. От археологическите находки той успяваше да създаде история, така че те да не останат само в архивите. Участваше активно в организирането на изложбата на българските съкровища в Лувъра, което пък представи България в непозната за европейската публика светлина.

„Изложбата в Лувъра ще разсее заблуди за България“, коментира като тогавашен шеф на НИМ. Той е назначен за директор на НИМ през 1994 г. През 1997-1998 г. влиза в задочен конфликт с президента Петър Стоянов по повод връщането на „История славянобългарска“ в Зографския манастир. Тогавашния министър на културата Емма Москова го уволнява. Отново става шеф на НИМ през 2001 г. и така до миналата, когато обяви, че се пенсионира. Божидар Димитров беше популяризатор. Неговите телевизионни предавания се следяха с интерес, защото представяха сухите исторически факти като увлекателни истории. „Памет българска“ и след това „История с Божидар Димитров“ събираха рейтинг като на забавно предаване.

Историкът беше и политик. Вероятно защото двете неща са свързани помежду си. Като член на БСП беше общински съветник. Като човек със собствено мнение обаче не се подчиняваше винаги на партийните решения. През 2005 г. не подкрепи червената кандидатура на Татяна Дончева за кмет на София и застана зад независимия кандидат Бойко Борисов. С Борисов го свързваше топло приятелство. Може би затова и премиерът бе един от първите, които изразиха съжаление от кончината на историка. Той написа „Сбогом, приятелю“ и това беше от сърце, защото много пъти служителите в общината ги виждаха да остават за дълги разговори в кметския кабинет.

“Едно от първите ми пътувания по археологически разкопки с Божидар беше до крепостта Лютица край Ивайловград. Тогава (2009) до крепостта нямаше път. 3 километра пеш по стръмен склон. После из храсталака. Най-накрая прекрасна гледка. Стояхме с часове. Изведнъж пушилка. Полицията се беше уплашила, че сме се загубили и пратили граничарите да ни намерят. Стигнахме границата, очертана с камъни. Божидар взе един от малките камъни, премести го с 10 сантиметра и каза “Разширихме България“, разказа пък Симеон Дянков, който често пътуваше с него по обекти тогава като финансов министър.

Ако голямата мечта на Божидар Димитров беше Базиликата в Плиска, то голямата му любов беше Созопол. Роден в малкия морски град като дете на тракийски бежанци, той бе дълбоко свързан с морето и дъха на морска сол и на морска история и археология. Точно там, на остров Свети Иван, Божидар Димитров помогна да се открият мощите на свети Йоан Кръстител и превърна откритието в световна атракция. Пак покрай морето беше открит и скелетът на вампир, което също стана легенда. Някои я приемаха, други – не, но се говореше дълго за тези находки. Прахът на Божидар Димитров ще бъде разпръснат над морето в залива на родния Созопол. Самият той преди години каза: „Не ме е страх от смъртта, но ако сега умра, няма да съм успял да напиша историята на България такава, каквато е през моите очи“.