НИМ за Божидар Димитров: Внезапно си отиде изключителен учен, историк, преподавател, ръководител, публицист

Това се казва в съобщение изпратено до медиите от Националния исторически музей, което публикуваме без редакторска намеса:

Като ръководител професор Димитров бе респектиращ и справедлив; като колега – толерантен и разбран; като приятел – верен и щедър. А във всички тези „длъжности“ - неизменно /само/ироничен, с уникалното си чувство за хумор.

Ето какъв човек загубихме без време.

Сега тежките моменти са най-вече за неговите близки и роднини, на които изказваме искрени съболезнования.

Загубата ни е голяма. Скърбим за професор Божидар Димитров.

Прекланяме се пред светлата му памет".

От този свят внезапно си отиде изключителен учен, историк, преподавател, ръководител, публицист, който завинаги ще остане в научната и в културната памет на България.

"Ние, неговите колеги от Националния исторически музей (НИМ), имахме изключителния шанс и привилегията да работим години наред под ръководството на този уважаван, всепризнат и много продуктивен учен, който бе отдаден всецяло на любимата си история и на - без преувеличение - на своя музей.

С изумителната си работоспособност, с професионалната си упоритост и находчивост той участва активно в създаването, в укрепването и в утвърждаването на НИМ като най-представителната и най-авторитетната музейна институция в България, с престижно име у нас и в чужбина.

Едновременно с дълбоката и плодотворна бразда, която неуморно и последователно прокарваше в българската наука и култура като доктор на науките, професор, преподавател, Божидар Димитров бе и несравним и обаятелен медиатор и полемист - често настъпателен и встрастен, но винаги добросъвестен, честен и коректен.

Той живя някак забързано, енергично, спонтанно, но и целенасочено, като внесе в културната съкровищница на България десетки забележителни научни и научно-популярни книги и сборници, стотици студии, монографии, статии. Всичко, излязло изпод талантливото му перо, бе задълбочено и сериозно и в същото време - увлекателно и имаше чудното свойство бързо да се изчерпва от рафтовете на книжарниците и библиотеките. Поради една съвсем проста причина – винаги е интересно и вълнуващо. Той бе любим автор, телевизионен водещ и откровен събеседник на малки и големи, на селяни и граждани, на хора от всички социални слоеве и с различни професии. Една от най-отчетливите причини за това бе неговото безгранично, почти неистово родолюбие, неговия живителен и утвърждаващ национализъм, неговата силна и изстрадана любов към българите – във и извън пределите на страната ни.

В тях, в сънародниците си, в техните благополучия и болки, той намираше смисъла да продължава с непрестанните си многопластови исторически търсения, с благородните си, неизменно патриотични инициативи. Всичко това правеше в името на Майка България, за осъществяване на нейните национални идеали. Именно и заради това той се опита да работи пълноценно и на политическото поприще, като и там бе същият – неподправен, прям, нестандартен, но винаги стабилно тежащ на мястото си. Неукротимият му дух, който не знаеше почивка, напоследък го изпрати отново в тази сложна сфера и до последните си часове той работеше по поредния си политически проект – богат личен влог за целокупния успех на България.

Има нещо тъжно в това, че на професор Димитров не му достигнаха дните, за да довърши мащабните си строителни и възстановителни начинания – на материи – на паметници, крепости, църкви, на гробове на национални герои и др., и на идеи – за нови проучвания, открития, книги. Но така е - обикновено след такива „енциклопедични“ натури винаги остава и по нещо недовършено. Малката ни утеха е, че онова, което професор Димитров ни оставя в наследство, е намерило или тепърва ще намери място във вечния културен „трезор“ на България. А той самият завинаги ще остане в сърцата ни и като незаменим ръководител, но и просто като сърдечен колега и приятел, на когото винаги можеше да се разчита в тежки моменти.