Парламентът прие нов закон за киберсигурността на първо четене

Със законопроекта не се предвиждат нови регулаторни режими, не се създава лицензионен, регистрационен, разрешителен или удостоверителен режим, който да бъде в тежест на гражданите и бизнеса.

Парламентът прие на първо четене Законопроект за киберсигурност, внесен от Министерския съвет. От гласувалите 120 народни представители 89 бяха "за", 12 - "против", а 19 се въздържаха.

В доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред се посочва, че законопроектът е изготвен в изпълнение на ангажиментите на България като държава - членка на Европейския съюз да въведе в националното си законодателство разпоредби на директива относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в съюза.

Материята за киберсигурността е регламентирана в редица закони, но не е систематизирана и не отговаря в пълна степен на новите предизвикателства, посочва вносителят. Според него с приемането на закона ще се установи цялостна система на координация между институции в ресора, както и правила за докладване на инциденти в киберсигурността, засягащи административните органи, операторите на съществени услуги и доставчиците на цифрови услуги, в отношенията на национално, европейско и международно ниво, посочват вносителите.

Законопроектът регламентира създаване на условия за изграждане на система за превенция и борба с кибератаките. Заложени са мерки срещу инциденти, които причиняват големи икономически вреди и подкопават доверието на потребителите. Въвеждат се изисквания за сигурност, на които операторите на съществени услуги и доставчици на цифрови услуги трябва да отговарят.

По силата на закона ще се създаде Национално единно звено за контакт. Регламентира се управлението и организацията на Националната система за киберсигурност, националния координатор по киберсигурност, секторни екипи за реакция при инциденти в киберсигурността, както и национален екип за реакция при инциденти в киберсигурността.

От БСП заявиха, че ще се въздържат от подкрепа на новия закон, защото според тях с него не се решават основни проблеми. Законът няма да произведе полезно действие, докато не се постави истинският въпрос - за прозрачността, независимостта и свободата в софтуерния код, заяви Тодор Байчев от БСП. Колегата му Иван Иванов допълни, че не става ясна каква част от директивата е транспонирана в закона. По думите му няма яснота и колко ще струва на бюджета прилагането на новия закон.

От ДПС заявиха, че въпреки слабостите ще подкрепят закона, защото той дава възможност да се повиши нивото на защита срещу инциденти, рискове и заплахи за мрежовата и национална сигурност на България и ЕС. Според Ахмед Ахмедов слабостите на закона са - недостатъчно ясните определения, непубличност на регистрите, голям размер на санкциите за длъжностни лица. Според ДПС законът ще утежни бюджета.