България приключва Председателството след много успешни шест месеца в областта на заетостта и социалната политика (видео)

Зам.-министър Русинова, кои бяха най-важните законодателни предложения в областта на заетостта и социалната политика, по които България успя да постигне консенсус в ролята си на Председател на Съвета на ЕС?

Какво ще донесе проектобюджета на ЕС на България?

Министерството на труда и социалната политика организира международна конференция за Европейския стълб на социалните права на 27 юни. Кои ще са основните теми по време на дискусията?

С какво приетите директиви ще повишат качеството на живота на хората?

Заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова очерта в интервю за Novini.bg по кои най-важни законодателни предложения в областта на заетостта и социалната политика България успя да постигне консенсус в ролята си на Председател на Съвета на ЕС, кои директиви ще спомогнат за увеличаването на качеството на живот и как ще се насърчават жените да участват в пазара на труда.

България приключва Председателството с едни много успешни шест месеца за нас и за Европа. Ние поехме една много тежка задача в рамките на този 6-месечен период – да се опитаме да постигнем съгласие между всички държави – членки по три много важни законодателни инициативи, които са част от изпълнението на 20-те принципа на стълба за социалните права, който беше припознат от всички премиери още през миналата година в Гьотеборг.

Добрите новини са много. Първо се надяваме, че България ще получи с 8% повече, отколкото предишния програмен период по отношение на кохезионната политика. Добрите новини в социалната сфера са повече, защото многогодишната финансова рамка говори за пет принципа. Един от тези пет принципа е по-социална Европа. Получихме и вече може да дебатираме предложението за отделните регламенти за отделните фондове и инструменти. Над 101 млрд. са средствата заделени за новия Европейски социален фонд „Плюс“, който обхваща всички инвестиции в човешкия капитал, като допълва инвестициите от европейския социален фонд и с инвестициите в по-добро здраве, защото здравите хора са гръбнакът на Европа.

Европейският стълб на социалните права беше анонсиран още през миналата година като инициатива на Европейската комисия от председателя Юнкер, припознат от всички държавни глави през ноември миналата година в Швеция и ние сме първото Председателство, което показва какви са действията в тези 20 принципа. Конференцията е по-скоро начин да направим дебат в две теми, заедно с делегациите от много европейски страни на ниво министър и на ниво синдикални и работодателски организации, които са: как многогодишната финансова рамка, предложението, което сме получили всички ние пред миналия месец, ще допринесе за изпълнението на стълба и как дебатът по европейския семестър и начинът, по който може да се изпълняват отделните елементи на стълба може да се подобри и тези 20 принципа, които са в този документ да се превърнат в реални действия за хората в Европа.

Единият от големите успехи, който беше постигнат през миналата седмица по време на последния Съвет в рамките на нашето Председателство, беше договарянето на Регламента 883. Това е регламентът, който цели да се координират системите за социална сигурност, права за обезщетение за безработица и въобще всички права на работещите на европейско ниво. От гледна точка на модернизацията това е една доста политизирана тема, защото тя касае на практика всеки един работещ човек в Европа. Европа в момента е мобилна, голяма част от хората, които работят минават от една страна в друга страна. Например по данни на НОИ, над 5000 човека само от началото на тази година са се възползвали да прехвърлят правата си през системата на НОИ, работейки в други страни – членки. Ние договаряхме последната глава, която касае обезщетенията за безработица и за да илюстрирам това, което успяхме да договорим, ще дам един пример: Ако българин е работил във Франция, в рамките на три последователни месеца, ще има право, връщайки се в България, да акумулира всички осигурителни права и съответно всички обезщетения за безработица, включително и тези, които са във Франция. По същия начин, ако остане да работи във Франция и бъде съкратен поради различни причини, може да ползва системата от обезщетение за безработица във Франция, акумулирайки и останалите си права, които е имал преди това в България или друга страна – членка.

За нас дебатът е изключително важен, особено за нашата сфера. В рамките на нашето Председателство ние направихме най-различни дебати, за да имаме принос и по отношение на многогодишната финансова рамка, а и на специалните фондове с предложения, които идват, тъй като България е една от най – успешните държави-членки по усвояване на европейския и социален фонд.

За нас е положителен дебатът, който се проведе в рамките на нашето председателство. Ние ще бъдем и настоятелни – предложението, което беше направено от ЕК да се запази, защото за нас е много важно прдложението 25% от Европейския социален фонд „Плюс“ за социално включване да се запазят, да се запази съотношението на около 30% да се отделят за европейски и социален фонд, в миналия програмен период бяха 23%, в момента са 27%, както и да има заделен ресурс в подкрепа на младежката безработица. За момента предложението е това да са 10% съответно от портфолиото на всяка страна – членка и това е напълно приемливо за нас, както и минимум 4% от социалния фонд във всяка страна -членка да се отделя за програмата за подкрепа на най- нуждаещи се. В България това е програмата, която финансира социалните трапезарии, които предоставят топъл обяд в общините и пакетите с храни, които раздаваме на най - бедните хора.

За нас изключително важна беше подкрепата на всички страни – членки по отношение на двата важни приоритета в рамките на нашето Председателство – приоритетът за бъдещето на труда и за важността на инвестициите в ранно детско развитие. На база на дебатите, които през шестте месеца в различни формати бяха провеждани, успяхме да направим заключения, които бяха приети от всички европейски министри. Заключенията за бъдещето на труда ще са част от приноса ни в дебата през следващата година в рамките на дебата за Международната организация на труда по отношение на бъдещето на труда. Заключенията за инвестициите в ранно детско развитие ще бъдат припознати от УНИЦЕФ и използвани в част от форматите им не само на европейско ниво, а и на световно ниво.

За нас изключително важно беше и това, че не получи подкрепа предложението на Германия, Австрия и Холандия и още няколко страни – членки, да се отворят главите отново и да се предоговарят разпоредбите за обезщетенията за семействата, както и за детските. Желанието на някои страни – членки е детските да не се плащат там, където работи родителя, а според това къде живее детето, но така много семейства, особено от Югоизточна Европа, ще бъдат засегнати. Надяваме се, колегите от Австрийското председателство да продължат успешно преговорите с парламента и в рамките на мандата на тази комисия и този парламент да бъде приет този аргумент, защото той касае всеки, работещ в Европа.
Другата изключително важна инициатива, която беше договорена в рамките на Съвета миналата седмица, това е Директивата за съвместяване на личния и професионалния живот. Тя цели да гарантира първо по-гъвкави форми на заетост, тъй като все още заетостта на европейско ниво на жените е много по-ниска от тази на мъжете. Дори и за България все още около 67% е заетостта на жените в сравнение със 75% при мъжете, все още има разлика при заплащането на мъже и жени и обикновено именно жените са тези, които поемат по-голяма част от домакинската работа, грижата за деца, грижата за болен член от семейството. По данни на НСИ, ако средно един човек отделя около 3,25 часа за домашни грижи и домашни дейности, тези средни 3 часа и половина почти се разпределят като повечето се поемат от жените. Разбира се, тези проблеми не могат да се решат само с директива, но нашите ангажименти като правителство е да стимулираме по-доброто участие на жените в пазара на труда и да стимулираме повече бащите да се включват в отглеждането на децата. За момента консенсусното решение, което гласуваха всички страни – членки през миналата седмица регламентира да има 10 работни дни платен отпуск за родителство, като се въвежда и един допълнителен родителски отпуск от 4 месеца, като два месеца, като от тях могат само да бъдат прехвърляни между родителите. Стимулът е да има едно много по-високо заплащане от това, което до момента е направено, като, разбира се, ние се съгласяваме с предложенията на доста страни – членки – да се реферира към националните законодателства, когато става въпрос за заплащане. Единствено остана изискването месец и половина да е задължително платен във висока степен от този двумесечен период.

И считам, че в рамките на следващите няколко месеца Председателствата наистина ще успят да договорят този пакет, така че в мандата на тази Комисия и този Парламент да има финансова рамка за следващите седем години и тя да започне на време да се изпълнява 2021 година.

Рекордно бързо, само за пет месеца, беше одобрена и Директивата, която гарантира прозрачност и по-добро информиране на работниците и техните работодатели, особено с така съвременните форми на заетост, по-широкият дял на дигитализацията, на споделената икономика. В момента отношенията работник – работодател са много по-различни от преди 10 или 15 години и определени задължения, които възникват с тази директива за начина на информиране и за правата ще помогнат на много повече хора да се чувстват по-комфортно на тяхното работно място и да сме сигурни, че техните права са запазени.

Сред основните теми във фокуса на Българското председателство беше насърчаването на участието на жените на пазара на труда и създаването на по-добри условия за съвместяване на професионалния с личния живот. Кои са новите тенденции в Европа в тази посока?

Участието на жените на пазара на труда е важно не само от гледна точка на по-доброто включване на пазара на труда, но и възможността за по-добра реализация на всяка една жена, принципите за по-добро съвместяване на професионалния и личния живот, са едни от принципите на прилагане на европейския стълб за социалните права. Считаме, че нашето Председателство успя до голяма степен чрез договарянето на Директивата на професионалния и личния живот да спази тези принципи. По данни на Европейската комисия, очакванията са с приемането на тези директива и засилването на участието на цените на пазара на труда, това да допринесе с около 300 млрд. евро на година.

Част от елементите са първо по-доброто гарантиране на правата на хората, по – доброто гарантиране на прехвърляне на правата от една страни – членки в друга. Една от най – големите ценности на Европа е мобилността. Когато отделните осигурителни системи могат да си говорят една с друга и разчитат данните по еднакъв начин, което се случва с този законодателен акт, тогава ще се сме сигурни, че ако сме работили 3 – 4 години в България, след това няколко години в Гърция, след това в Германия или във Франция, ние ще ползваме едни и същи права. Другата важна ценност, която успяхме да договорим в рамките на нашето Председателство – това е запазване на принципа – плащане еднакво за една и съща работа независимо къде се намира човека, в която и да е страна – членка и това касае конкретно Директивата за командированите работници. Това е една директива, която бе отворена преди три години за ревизия и раздели драматично Източна от Западна Европа, работодатели от синдикати и политически партии в коренно различни позиции. Българското Председателство обаче успя да договори заедно с екип от парламента рамките на тази Директива, така че тя да е балансира и от една страна да запазим принципа на равно заплащане за еднакъв труд и от друга страна да не компрометираме конкурентноспособността на икономиките на всяка една страна-членка, да запазим важното за България и българските превозвачи – излизане на транспорта извън обхвата на тази Директива и възможността да се договори отделен пакет, както и да запазим наистина начинът, по който се изчисляват възнагражденията и те да бъдат сравними във всяка една страна – членка.