Печатната книга е изградена от органични материали, които реагират с топлина, светлина, влага и най-вече с химикалите, използвани за създаването й. Именно тези химични реакции са в основата на незабравимото ухание на старите четива, пише списание "Обекти".
Вярвате или не химици от Лондонския университетски колеж са проучили аромата на старите книги и са разработили система, която може да измери степента на стареене на исторически документи и съхранявани книги въз основа на техния мирис. Учените казват, че техния “нюх” тест може да помогне на библиотеки и музеи да запазят редица ценни артефакти, някои от които се влошават поради възрастта си.
Доктор Матия Стърлич и неговия екип споделят, че добре познатият аромат на стара книга е в резултат на стотици органични летливи съединения (ОЛС) отделяни във въздуха от хартията.
“Мирисът на стара книга е познат на всеки посетил поне веднъж библиотека. Той е резултат на няколкостотин ОЛС изпаряващи се от хартията и обекта като цяло. Комбинация от тревни и кисели нотки, мухъл и лек нюанс на ванилия - това уникално ухание е толкова част от книгите колкото и съдържанието им”.
Според него тези субстанции дават ясни признаци за състоянието на хартията.От химическа гледна точка главната причина за стареенето на книгите е киселинността на хартията. Висока киселинност е характерна за печатните издания от деветнадесети и двадесети век, което обяснява бързото им захабяване и така известния аромат. Книгите, произведени от първите печатари, са оцелели повече от 500 години заради високото качество на хартията си.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)