Галъп: Българите са подчертано проевропейски настроени

Българите са подчертано проевропейски настроени и доверието в Европейския съюз се възстанови в обичайните си нива, след като през 2016 г. изглеждаше застрашено. Благосклонно настроените към тоталитарни идеологии у нас са решително малцинство, но дяловете им все пак не са за подценяване и могат да са основание и за тревога.

Особено този на толерантно настроените към елементи от комунизма. Това са изводите от националнопредставително изследване на „Галъп интернешънъл“ по повод 9 май – дата, в която се чества ЕС. Изводите са от последното издание на ежемесечното национално представително проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено между 13 и 22 април сред 817 души по метода „лице в лице“. Основната част от ежемесечните изследвания са познати като „Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“. Независими са от външно финансиране.

Днес, 8 май (за Русия – обикновено 9 май), в повечето европейски страни се отбелязва и годишнина от края а Втората световна война, която бе свързана с национален, но и с идеологически сблъсък.

Доверието в ЕС се върна трайно на обичайно високите си нива. В последната година и половина доверието в обобщения образ на Европейския съюз възстанови позиции, след като през 2016 г. беше достигнало по-ниски стойности. Така в първите месеци на 2018 г. около и над 60% от българите споделят доверие в ЕС, докато недоверието се движи около около 30%. Конкретните числа сега са 58% доверието, а 31% недоверието.

Така българите остават подчертано проевропейски настроени. Други наши изследвания, в годините ясно показват, че българите са едно от най-проевропейски настроените общества в ЕС.

През 2016 г. подействаха няколко причини за загуба на доверие, свързани с продължаващите ефекти на т.нар бежанска вълна, както и някои свързани кризи в устоите на ЕС. Такава например беше референдумът, с който Великобритания реши да напусне ЕС.

Влияние вероятно оказва и по-общото противоборство между Запада и Русия. Въпреки всичко обаче и през 2016 г. ЕС остана със силно положителен рейтинг, макар и не в познатата степен. А през 2017 г. доверието в ЕС укрепна – вероятно и във връзка с победата у нас на политически сили, считани за ориентирани в по-голяма степен към Запада.

През 2017 г. пък в няколко ключови за Европа избори надделяха опциите „за“ Европа и това подобри картината на общественото мнение. Допълнително влияние оказва и европейското председателство, което допълнително насочва вниманието ни към европейските дела.

Тоталитарните идеологии и практики – отречени, но колко?
„Галъп интернешънъл“ зададе два провокативни въпроса, за да провери степента, до която тоталитарните идеологии и практики са възприемани. Въпросите са най-общи и целят единствено да покажат генералните нагласи.

Мнозинство от 72% изцяло отхвърля идеологии и практики, като нацизъм, фашизъм и подобни. 12% обаче се съгласяват с опцията, че някои неща са приемливи, а 3% ги намират за изцяло приемливи.

Най-възрастните у нас, респ. последователи на БСП, изглеждат и най-дистанцирани от подобни идеологии и практики. Привържениците на националистически формации също декларират нетърпимост, но при тях се усеща и малко по-висок дял на съгласни, че има и приемливи елементи.

По-различно стоят нещата, когато се пита за комунизъм, сталинизъм, болшевизъм и подобни. Една трета от българите смятат, че някои неща от тези идеологии и практики са приемливи, а други не. Все пак повече са тези, които изцяло ги отхвърлят – 44%. 6% пък изцяло ги приемат.

Мнозинство от над половината от привържениците на БСП, респ. по-възрастните хора у нас, приемат частично левите тоталитарни идеологии и практики.

Като цяло следва да се отбележи, че комунистическите елементи са в по-голяма степен възприемани в сравнение с нацистките.