Цвета Караянчева: Героите от Априлското въстание изковаха българската национална Голгота

Преди да произнесе слово председателят на парламента прие почетния караул.

Тържествената церемония завърши с изпълнение на националния химн и заря.

Напоени с кръв и кости са страниците на българската история, но едно събитие грее в гранитния зид на паметта ни - Априлското възстание. Това каза председателят на Народното събрание Цвета Караянчева в Панагюрище по време на честването на 142-та годишнина от Априлското въстание.

Горди панагюрци, наследници на Райна Княгиня, буреносна е българската история, напоени с кръв и кости са нейните страници, но има едно знаменателно събитие, което грее в гранитния зид на паметта ни - славното Априлско възстание, описано от поети, изумило световни умове, обезсмъртило героите на националната революция и вдъхновило цял народ да скочи като един срещу Османската империя, срещу поробителя, заяви Караянчева.

Героите от Априлското въстание изковаха българската национална Голгота. Копривщица беше първа, тя запали искрата, но тук в Панагюрище тя се разля като лава, избухна и изпепели 5-вековното смирение на угнетения български народ. И той избра свинец. вместо хляб. Тръгна с голи ръце, въоръжен с брадви, камъни и сопи. Те, априлците, ни завещаха да бъдем горди, да не продаваме честта за самун хляб, паница леща или за топла соба, защото човек е роден за свобода, защото той не е вол – да бъде кротък на полята. Той трябва да се бори, да гради, да добрува за общото дело и за волята народна, добави тя.

Какво написа Вазов за тези славни събития – "черквата даваше попа си, школото даваше даскала си, нивата даваше орача си, майката даваше сина си". 142 години по-късно ние продължаваме да се чудим каква е тази лудост, която е обхванала този народ да остави сиромаха нивата си, гражданина дюкяна си, да се кълнат на евангелието и револвера, да отиват на доброволно заколение в името на свободата, в името на България“, каза още председателят на Народното събрание.

Много е написано за Априлското въстание, но българският дух никога не е бил толкова величав, ще напише Вазов в "Под игото". И с това е казано всичко. Панагюрище въстава като един. Свистят куршуми, тропат копита и българските мъченици са посечени в кървава жътва, но те не отстъпват – вървят напред, защото лудостта на един народ е точката на кипене, от която няма връщане назад. Шепа съзаклятници с допотопно оръжие показват на Европа, на света, че ние сме малък, но храбър народ и не искаме да бъдем повече рая и роб. Казват, че за да видиш надалеч трябва да стъпиш на раменете на титани. Героите на Априлската епопея са тези титани и те не могат да бъдат мерени с аршина на простосмъртните. Ние можем само да вървим след тях и да помним едно, че борбата за свобода не завършва с победата, а започва с нея и този, който не уважава свободата на другия не е дорасъл за нея. Поклон и вечна памет на памет на панагюрци, които написаха с кръв нашата история. Да живее България, завърши Караянчева.