Днес се навършват 152 години от рождението на Пенчо Славейков

Днес се навършват 152 години от рождението на изтъкнатия български поет и интелектуалец Пенчо Славейков.

Роден е на 27 април 1866 г. в град Трявна, в семейството на Ирина и Петко Славейкови, които имат още 6 деца – Христо, Иван, Рачо, Райко, Донка, Пенка.

Пенчо Славейков е поддиректор (1901 – 1909) и директор (1909 – 1911) на Народната библиотека, директор на Народния театър (1908 – 1909).

През 2007 година в Брунате е поставен негов паметник, дело на скулптора Валентин Старчев.

9

Пенчо Петков Славейков е един от участниците в литературния кръг „Мисъл“, наред с Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Първоначално учи в родния си град, после в Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. По това време се случва и опустошителното опожаряване на Града на липите, което оставя дълбок отпечатък в съзнанието на бъдещия поет на индивидуализма. По-късно тези спомени помагат на за написването на известната "Кървава песен".

За кратко живее в Сливен, след това в Търново, а в края на 1879 г. се установява в София, където учи до 1881 г. Славейков продължава образованието си в Пловдив, а по-късно следва литература и философия в Лайпциг. По време на този престой Славейков написва най-силните си произведения „Ралица”, „Бойко” и „Неразделни”, които са събрани в книгата „Епически песни”.

На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Славейков не заема длъжността и заминава за чужбина. Живее на различни места – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано. Силният душевен гнет влошава здравето му. Славейков прави героични усилия да работи. В края на ноември пристига в Италия. Най-дълго се задържа в Рим – 3 месеца.

През 1912 г. Славейков отново е на път - през Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки разбиране и спокойствие, което не получава в родината си. Последната година от живота си прекарва в курортното селище Брунате над езерото Комо, където на 28 май 1912 г. умира. Погребан е в селското гробище, а през 1921 г. костите му са пренесени в България.