Афшан Кан от УНИЦЕФ: Едно от най-лошите неща, които съм виждала, са атаките срещу детски градини и б

„Това не може да се изрази – усещане за ужас. Мисля, че тези образи остават в съзнанието ти и не искаш повече да си спомняш за това, но и не ги забравяш, те оставят отпечатък”, категорична е Афшан Кан.

„Мисля, че едно от най-лошите неща, които някога съм виждала, са атаките срещу детски градини и болници. Няма извинение за това. В работата си съм виждала детски градини, в които децата са загубили живота си само защото искат да учат и да ходят на училище”, казва тя в предаването "120 минути" по БТВ.

„Мисля, че образованието може да отвори всички врати, и то навсякъде. Мисля, че мирът и подкрепящата семейна среда са също така важни”, посочва Афшан Кан.

Започва кариерата си в УНИЦЕФ преди 30 години. 12 години извършва хуманитарна дейност в Африка. „Понякога съм усещала страх, и то няколко пъти в работата си.

Афшан Кан, регионален директор на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия, е може би една от най-влиятелните жени в света. Тя е била на едни от най-конфликтните точки в света и на сантиметри от смъртта. Една от най-ужасяващите картини, запечатани в съзнанието на Афшан Кан, е от град Хомс в Сирия.

По време на мисиите си Афшан Кан се сблъсква и със смъртта на свои колеги. „Мисля, че често се сблъскваме със ситуации и истории, които са по-големи от самите нас. Като казвам това, имам предвид загубата на колеги, което няма как да не ти се отрази. И когато по-рано ви казах, какви картини остават в съзнанието включвам и тези. Това са неща, които никога не забравяш. Но мисля, че моята работа е да помагам, не да се предавам”, допълва тя.

Тя е обезпокоена от задълбочаването на конфликта в Сирия заради атаките на САЩ, Франция и Великобритания от миналата седмица. „През последните 7 години сме виждали пикове и спадове на този конфликт. Мисля, че най-важното в тази ситуация са децата. Ясно е, че без преговори нещата ще се влошават. Трябва да се стигне до компромис, това е единственият вариант”, убедена е Афшан Кан. Едно от решенията според нея е образованието не само на децата в Сирия, но и на бежанците, напуснали страната за по-добър живот в Европа.