Майка на дете с увреждания емигрира заради него

За пореден път днес пред Народното събрание излизат на протест родители на деца с увреждания, за да искат реформа социалната система.

Красимира Обретенова е майка, която е била на всеки един подобен протест от 15 години.

Напуснала е родния Добрич само за да е по-близо до здравните грижи в София. Днес обаче няма да бъде на площада - тя протестира, напускайки България.

Красимира вече е здравен емигрант. „За първи път от 15 години няма да участвам физически в протест на родители на деца с увреждания”, заявява Красимира пред Нова Телевизия.

Вместо това събира живота си в няколко куфара и утре напуска България. „Тя изостави мен и детето ми, аз изоставям нея”, заявява Красимира.

Детето й се казва Пасионария и е на 16 години. Родена съвсем здрава, но като бебе менингит й нанася непоправими увреждания. „Това е моята форма на протест, аз не мога да направя нищо повече”, заявява Красимира.

В продължение на 16 години е вярвала в обратното. Красимира е сред първите родители на деца с увреждания, които излизат на протест. „Проблемът не е в увреждането на децата ни, а проблемът е в системата”, смята Красимира.

Преди 8 години решава да е по-близо до системата и до всички здравни и социални институции и се мести да живее в София. Но по думите й се сблъсква с абсурд след абсурд. „Можете ли да си представите, че няма лекарство за епилепсия? Искаме нешо елементарно, ако в метрото направи гърч да й фъсна спрей. Сега се справям с течен диазепам... Ама нали се сещаш как вадиш шише, спринцовки, детето ти се гърчи”, обяснява Красимира.

Тя е жената, осъдила соцалното министерство за начина, по който предоставя помощни средства. Но казва, че от това не последвало нищо. „Моята дъшеря получи сколиоза заради скапаната социална количка”, заявява Красимира.

Абсурдът е, че щом детето е в количка, отказват да дадат ортопедични обувки... Обувките не са зашото ще ходи, а, за да не му се изкриви ходилото.

За Красимира всяко явяване в лекарската комисия, която трябва да определи уврежданията на Пасионара, е изпитание. Защото от един лекарски подпис зависи и парите, които получава от държавата.

А само едно шише със специална храна на Пасионара струва 7 лева. На ден са й нужни три или 21 лева, 600 на месец...

„Тази система за пети път ще ми каже, че детето ми е дефектнo... За пети път! Да, тя е пораснала, но нито е прогледнала, нито ще прогледне, нито е проходила нито ще проходи! И аз пак ще трябва да ходя да заработя заплатата на хората в ТЕЛК”, заявява Красимира.

Заради всичко това тя не пропуска нито един протест на площада през последните 15 години. Досега.
„За мен емигрирането е начин на протест. Не искам да участвам повече в издръжката на тази администрация”, заявява Красимира.

Преди два месеца се връща в Добрич и във Facebook се свързва с българско семейство с дете с увреждания в Холандия. Напуснали родната Варна преди две години, за да…оцелее детето им.