Галя Захариева напомни: Християнството е фундамент на българската национална идентичност

"Само след броени дни православните християни ще посрещнем най-светлия си празник Възкресение Христово. Празникът, който ни дава вяра и надежда вече 2000 години. В трудните и тъжни дни на страстната седмица, ние си спомняме за саможертвата на нашия Бог, който беше разпнат, за да спаси нас. Това са дни за равносметка и смирение, които всеки християнин преживява в очакване на Възкресението", заяви в декларация от парламентарната трибуна Галя Захариева, депутат от ГЕРБ.

"В българската история православното християнство играе основополагаща роля за създаването, съхранението и възкресението на българската държавност. От покръстването извършено от Св. Цар Борис Покръстител в средните векове, когато се положиха основните на монолитната българска културна общност, през петвековното османско владичество, през което християнството се оказа единствената надежда за самосъхранение на българския дух, до Възраждането и борбите за църковна независимост, които формираха и върнаха на картата на Европа българската нация и държавност. През християнската религия ние получихме и имахме възможност да дарим на редица славянски народи своята писменост и култура. Благодарение на покръстването и последвалото го християнско просвещение българският народ изгради своята идентичност, която в периоди на изпитания съхраняваше неговия дух. Не бива да забравяме, че нашата религия и културна принадлежност към християнския свят бяха съхранени с усилията и неизмеримите жертви на десетки поколения в различни исторически епохи. Този факт ни задължава да пазим това наследство и да го почитаме не само чрез ритуалите и по време на празници.

За България християнството е повече от религия. То е фундамент на българската национална идентичност, без който българското общество би загубило смисъл и ориентир за съществуването си. Защото православното християнство е единствената нишка, която ни свързва със Св. цар Борис Покръстител и неговия син Симеон Велики, със Св. Св. Кирил и Методий и техните ученици, с дейците на националното ни възраждане и борците за църковна независимост. Загубим ли тази нишка, ще загубим всичко и най-вече себе си.

През тази година Страстната седмица съвпада с една основополагаща дата в българската история свързана с празника на Възкресение Христово. На 3 април 1860 година, по време на Светата възкресенска литургия, в църквата „Св. Стефан“ в Цариград, българският епископ Иларион Макариополски вместо да изрече името на цариградския патриарх Кирил VІІ обявява пред множеството „Помени Господи всякое епископство православних“. Според църковните канони, отказът на епископа да спомене името на Цариградския патриарх, означава че той отхвърля неговата власт. Думите на Иларион Макариополски били посрещнати с радост от онези 5 800 миряни, които се намирали в църквата и в нейния двор, а година по-късно той и подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски платили за смелостта си с три годишно заточение от Цариградската патриаршия. С този акт обаче Иларион Макариополски, подкрепилите го владици и онези 5 800 миряни слагат началото на борбата за църковна независимост на българите, която приключва с успех 10 години по-късно. Тогава, през 1870 година, върху картата на Българската екзархия се появява и съвременната българска нация, която през 1878 година ще породи и новата българска държавност. Държавност, чийто дух винаги ще носи в себе си и думите на Дякон Игнатий, който казва: „В нашата България всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони... и за турчина, и за евреина, каквито и да са, за всички еднакво ще е.“
Уважаеми народни представители,
Нека преди светлия празник на Възкресението да си спомним за християнските добродетели на семейните ценности, любовта към ближния, милосърдието и смирението. Нека не само в тези дни, се опитаме да помогнем на страдащите независимо от тяхната религия и етнос. Нека предстоящият празник стане повод да си спомним, че нашата нация и държавност възкръснаха на Великден сред иконите на църквата „Свети Стефан“ в Цариград, а това ни задължава още повече да пазим онзи дух на упорит стремеж към свобода и достойнство, които направиха възможна и появата на новата българска държавност", заяви Захариева.