"Алфа рисърч": ГЕРБ губи от вътрешните скандали, БСП - от антиевропейската си реторика

ГЕРБ губи от вътрешните скандали, БСП - от антиевропейската си реторика.

Въпреки наситения с противоречия между институциите период и разминаващите се с правителството позиции по редица проблеми, президентът Румен Радев остава незасегнат от горещите текущи скандали. С 59 на сто одобрение и 10 процента неодобрение той постига най-висок рейтинг от началото на своя мандат.

Европредседателството и външно-политическата активност на кабинета са основният ресурс за една по-широка обществена подкрепа по ключови теми, надхвърляща електоралната база на коалиционните партньори. 37 на сто определят българското председателство на Съвета на ЕС като успешно до този момент, срещу едва 13 процента - като неуспешно. 50 на сто одобряват приоритета на страната ни за европейска интеграция на страните от Западните Балкани.

В този контекст премиерът Борисов повишава рейтинга си с 3 процента спрямо декември. Министрите, пряко ангажиран с европейската политика, са сред най-одобряваните в кабинета - Томислав Дончев, който повишава рейтинга си с нови 5 на сто, Лиляна Павлова, Екатерина Захариева.

Един от най-интересните резултати от проучването е как тази плеяда от различни и дори разнопосочни събития влияе на електоралната партийна подкрепа, отбелязват от "Алфа рисърч". След скандалите около ЧЕЗ, кампанията срещу приемането на Истанбулската конвенция, атаките срещу посредническата роля на България на европейската сцена, БСП отбелязва свои символни победи и скъсява дистанцията с ГЕРБ до 2.5 на сто. Антиевропейската като цяло реторика на БСП обаче я поставя в своеобразен капан по отношение на първите избори, на които ще бъде тествано нейното влияние - европейските през 2019 г. Успявайки да ерозира образа на Европа сред своите избиратели, тя ги демотивира от участие в тях до степен, че при проективен въпрос за вот на евроизборите, дистанцията между нея и ГЕРБ нараства на 7 на сто.

Според тях най-голямото изпитание за Кабинета Борисов 3 през периода е сделката за ЧЕЗ. 57 на сто са на мнение, че правителството е замесено по някакъв начин в продажбата на най-голямото електроразпределително дружество в България на пазарджишката фирма Инерком, а министърът на енергетиката Теменужка Петкова губи 10 пункта от своя личен рейтинг. Същевременно 42 на сто са на мнение, че в политически план този скандал се използва от опонентите на правителството, за да го свалят от власт. Така, макар симпатизантите на ГЕРБ също да са критични към сделката, по отношение на правителството те заемат защитна позиция. В резултат кабинетът запазва доверие от 21 на сто, колкото имаше и през декември. С 4 на сто обаче се увеличават неговите критици (до 43 на сто).

Това коментират от "Алфа рисърч" на базата на данните от проучване, направено между 15 и 24 март сред 1025 души и представително за пълнолетното население на страната. Сред външно-политическите фактори, оказали неочаквано силно влияние върху общественото мнение, социолозите отбелязват отзвука от политическите изказвания на руския патриарх Кирил. 67 на сто оценяват неговите думи, че българите не са проявили признателност към Русия, като неприемливи и унизителни, 25 процента ги приемат за приемливи и справедливи. Извън конкретните думи обаче, за първи път се наблюдава по-сериозно проблематизиране от широки обществени слоеве на поведението, което Русия изисква към себе си. 43 на сто са на мнение, че Русия настоява не за просто признателност, каквато мнозинството от хората наистина проявяват, но и страната ни да следва нейния път на развитие, което, според мнозинството от българите, не съответства на техния избор.

В резултат от тези промени, за първи път след Украинската криза и анексирането на Крим, е налице сериозен спад в традиционно позитивното отношение към Русия от 66 на сто на 56 процента. Дали и в каква посока ще повлияе изострянето на напрежението между Европа и САЩ от една страна, и Русия, от друга, заради отравянето на Скрипал, ще проличи в следващите месеци, посочват от "Алфа рисърч". Охладняването към Русия обаче, успоредно с европейската активност на правителството, води до нов ръст на обичайно високата подкрепа за ЕС (от 50 процента до 58 на сто), но също така и до известен ръст в одобрението на Северноатлантическия алианс (от 38 на сто до 44 процента).