Великден в Полша - агне, сладкиши и шарени яйца (снимки)

Великден е най-старият християнски празник и за пореден път традициите и тържествата на Великден ще направят света по-светъл и по-пъстър.

Велика събота в християнския календар е подвижен ден на траур в памет на разпнатия Христос. Част от Великата седмица, отбелязва се един ден преди Великден.

С този ден е свързан обичаят за обожествяване на гроба господен и освещаване на различни храни. Обичаят за освещаване на различни храни (swiconka) води началото си от VІІІ в., а в Полша е възприет през ХІV в. В началото за освещаване в църквата се носело само агне от хляб, по-късно се добавят сирена, масло, риба, олио, месо, сладкиши, вино, яйца и др.

Полската маса с осветена храна била известна с красивата си подредба и изобилие. Не можело да липсва великденското агне, направено от масло, тесто или марципан. На богатите кралски и аристократични маси блестяли агънца от злато, сребро и скъпоценни камъни върху “ливадка” от покълнала люцерна или овес.

Подборът на продуктите в кошничката никога не е случаен. Векове наред всеки божи дар е бил признат от народната и християнската традиция символ.

Съставът на даровете в кошничката се променя през вековете, броят им постепенно намалява, докато остават 7.

Агнето
Най-важният символ на великденските празници. За християните олицетворява победата на Христос, който като жертвен агнец отдава живота си за хората, за да възкръсне и победи греха, злото и смъртта. В повечето случаи агнето е със знаменце, като образа на възкръсналия Христос със знаме, символ на победата и триумфа.

Освен това в кошничката има и

Хляб
Във всички култури той е бил и продължава да бъде основна храна, гаранция за благополучие и успех, а за християните е висш символ, олицетворяващ Христовото тяло.

Яйца
Доказателство за възраждащия се живот, символ на победата над смъртта. В Полша тази символика е разпространена от немски духовници. Хората вярвали, че споделянето на яйце с близки хора укрепва семейните връзки. Докосването на домашните животни с осветено яйце трябвало да ги пази от болести и уроки. Писаните яйца, подарени на влюбени, били гаранция за успеха на техния съюз. На черупките от осветени яйца се приписвали необикновени свойства – ситно счукани и добавени в яденето, те разпалвали пламенни чувства у избраника.

Шарени яйца (pisanka)
Полската дума pisanka се употребява за яйце, украсено с различни техники. Най-старите шарени яйца произхождат от Месопотамия. Обичаят за боядисването им е познат и в Римската империя.
В Полша най-старото шарено яйце - от Х в. - е намерено при археологически разкопки на ополския остров Острувек. Орнаментите върху него са нанесени с разтопен восък, след което яйцето е потопено в боя, приготвена от лучени люспи или охра, които са го оцветили в червенокафяв цвят. След приемането на християнството яйцето се превръща в основен елемент на великденската символика.
Днес писаните яйца се приготвят преди Великден и присъстват задължително на великденската трапеза. Те са символ на възраждащата се природа и надеждата, черпена от християните от вярата в Христовото възкресение.
В зависимост от използваната техника яйцата имат различни имена.

Колбаси
Тяхното присъствие в кошничката трябвало да осигури плодородие и здраве. Те са символ на заможност, защото не всеки може да си ги позволи.

Сол
Жизненонеобходим минерал. Смятана за символ на пречистването. Хората вярвали, че прогонва злото. Животът без сол е немислим.

Хрян
Олицетворява човешката сила и физическа мощ. Трябва да подсилва действието на останалите осветени храни.

Великденски кекс
Включен е последен в състава на храните за освещаване. Символ на уменията и съвършенството. Невтасалите козунаци били голям срам за домакинята. Редно било в църквата да се носят домашни козунаци, а не купени в магазина.

Рецепта за великденски кекс

Продукти: 250 г брашно, 5 жълтъка, по-малко от половин ч.ч. захар, половин ч.ч прясно мляко, 60-70 г масло, 30 г мая, 50 г стафиди, ч.л. спирт, ромова есенция.
Глазура: 100 г. пудра захар, сок от половин лимон, портокалови корички за украса
Маслото се разтапя в горещото прясно мляко. Добавя се брашното и се замесва тесто. Оставя се да се охлади. Маята се разбърква с ч.л. захар, лъжица брашно и се оставя за няколко минути на топло. Към вареното тесто се добавят един по един жълтъците, като постоянно се бърка. Накрая се добавя маята, останалата захар, стафидите, няколко капки ромова есенция и спиртът. Тестото хубаво се омесва. оставя се да втасва 20-25 мин., след което отново се премесва и пак се оставя да втаса. Поставя се в намазана с мазнина форма, оставя се още веднъж да втаса и се пече в нагорещена фурна – 1600С. Пече се до златисто.
Пудрата захар се разбърква лимоновия сок, добавя се супена лъжица преварена хладка вода и се бърка енергично ок. 20 минути. Готовият козунак се залива с глазурата и се украсява с портокаловите корички.

Неделята на възкресението на Христос е най-старият и най-голям католически празник. Във великденската литургия се представя възкръсналия Христос. Рано сутринта вярващите участват в процесията, която три пъти обикаля църквата. Всички църковни камбани бият и съобщават радосната вест за възкресението на Господ, разнася се песента “Весел ден настъпи днес”. В много градове младежите изстрелват специално подготвените за този ден фойерверки. Старата традиция повелява на този ден хората да се поздравяват с думите Христос воскресе и да се отговаря с Воистина воскресе. Произнасяйки тези думи трябва да забравим или да простим всички недоразумения и обиди. След литургията вярващите се връщат в къщи за тържествена великденска закуска.

Обикновено католиците, които спазват Григорианския календар от XVI в. празнуват Великден седмица по-рано от православните християни, които спазват стария Юлиянски календар.

В някои славянски езици празникът се казва Велик ден, в други е прието Възкресение – празник, свързан с чудото на възкресението. Вече седемнайсет века той се отбелязва в първата неделя след първото пролетно пълнолуние. Той е подвижен празник, който обикновено се отбелязва между 22 март и 25 април.

Вижте как се празнува Великден в една големите католически страни в Европа - родината на покойния папа Йоан Павел II - Полша.

Поляците запразняват още от Палмова неделя - или Връбница-Цветница, както е позната в България. Съгласно католическите обреди на този ден вярващите носят в църквата палмички, символ на възраждащия се живот.

Изготвянето на великденски “палми” има богати традиции.

Обичаят е особено тачен и спазван в Курпье и Подкарпатието – там ежегодно се провеждат конкурси за най-висока и най-красива палма. Палмите достигат понякога височина над десет метра и трябва да могат да стоят изправени. Изготвени от ракита, те не бива да съдържат метални елементи. Украсяват се с цъфнала върба (котенца - bazie) и цветя от разтегателна хартия. На Великденска палма й приписват голяма магическа сила и благодарение на това свойство тя е “подходяща за всичко”.

Най-благоприятно въздействие имали палмите, изготвени от млади върбови клонки, украсени с цветя, билки и житни класове. Върбата била наричана “жизнелюбиво” растение, нейната виталност и сила вдъхвали оптимизъм и затова символично се опитват да предадат нейната енергия на хора и животни. През пролетта върбата е първото напъпило дърво, което расте по-бързо от останалите растения и може да се развива в неблагоприятни условия. Затова карали животните да минат под нея, за да поемат поне малко от нейното плодородие.

След освещаване на палмата в църквата тя тържествено се връща в къщи.

След това хората се удрят или докосват с нея, за да си предадат нейната сила. Ударът с палмата трябва да дари девойките с хубост, а момците – с храброст и сила. При удара се изричат думите: не бия аз, върбата бие, да не би някой случайно да иска да си върне на удрящия за твърде болезнените удари. Стопанинът удря с палмата по три пъти всеки ъгъл на къщата, за да го предпази от бедност. Осветената палма се слага зад иконата – там тя бди над къщата чак до следващия Великден. Предпазва къщата от светкавици и пожари, посевите от лошо време, а хора и животни от болести. Сложена до комина по време на буря, прегражда пътя на светкавиците.

В католическата традиция ден Велики петък увековечава христовите мъки и смърт на кръста. В този ден литургията е съсредоточена върху обожествяването на кръста и на Божия син, отдал живота си за спасението на хората. В католическите църкви се изграждат и посещават божи гробове. В този ден не се отслужва света литургия, само след обяд има служба, по време на която се пеят песни.