Великден в Полша - агне, сладкиши и шарени яйца (снимки)

Велика събота в християнския календар е подвижен ден на траур в памет на разпнатия Христос. Част от Великата седмица, отбелязва се един ден преди Великден.

С този ден е свързан обичаят за обожествяване на гроба господен и освещаване на различни храни. Обичаят за освещаване на различни храни (swiconka) води началото си от VІІІ в., а в Полша е възприет през ХІV в. В началото за освещаване в църквата се носело само агне от хляб, по-късно се добавят сирена, масло, риба, олио, месо, сладкиши, вино, яйца и др.

Полската маса с осветена храна била известна с красивата си подредба и изобилие. Не можело да липсва великденското агне, направено от масло, тесто или марципан. На богатите кралски и аристократични маси блестяли агънца от злато, сребро и скъпоценни камъни върху “ливадка” от покълнала люцерна или овес.

Подборът на продуктите в кошничката никога не е случаен. Векове наред всеки божи дар е бил признат от народната и християнската традиция символ.

Съставът на даровете в кошничката се променя през вековете, броят им постепенно намалява, докато остават 7.

Агнето
Най-важният символ на великденските празници. За християните олицетворява победата на Христос, който като жертвен агнец отдава живота си за хората, за да възкръсне и победи греха, злото и смъртта. В повечето случаи агнето е със знаменце, като образа на възкръсналия Христос със знаме, символ на победата и триумфа.

Освен това в кошничката има и

Хляб
Във всички култури той е бил и продължава да бъде основна храна, гаранция за благополучие и успех, а за християните е висш символ, олицетворяващ Христовото тяло.

Яйца
Доказателство за възраждащия се живот, символ на победата над смъртта. В Полша тази символика е разпространена от немски духовници. Хората вярвали, че споделянето на яйце с близки хора укрепва семейните връзки. Докосването на домашните животни с осветено яйце трябвало да ги пази от болести и уроки. Писаните яйца, подарени на влюбени, били гаранция за успеха на техния съюз. На черупките от осветени яйца се приписвали необикновени свойства – ситно счукани и добавени в яденето, те разпалвали пламенни чувства у избраника.

Шарени яйца (pisanka)
Полската дума pisanka се употребява за яйце, украсено с различни техники. Най-старите шарени яйца произхождат от Месопотамия. Обичаят за боядисването им е познат и в Римската империя.
В Полша най-старото шарено яйце - от Х в. - е намерено при археологически разкопки на ополския остров Острувек. Орнаментите върху него са нанесени с разтопен восък, след което яйцето е потопено в боя, приготвена от лучени люспи или охра, които са го оцветили в червенокафяв цвят. След приемането на християнството яйцето се превръща в основен елемент на великденската символика.
Днес писаните яйца се приготвят преди Великден и присъстват задължително на великденската трапеза. Те са символ на възраждащата се природа и надеждата, черпена от християните от вярата в Христовото възкресение.
В зависимост от използваната техника яйцата имат различни имена.

Колбаси
Тяхното присъствие в кошничката трябвало да осигури плодородие и здраве. Те са символ на заможност, защото не всеки може да си ги позволи.

Сол
Жизненонеобходим минерал. Смятана за символ на пречистването. Хората вярвали, че прогонва злото. Животът без сол е немислим.

Хрян
Олицетворява човешката сила и физическа мощ. Трябва да подсилва действието на останалите осветени храни.

Великденски кекс
Включен е последен в състава на храните за освещаване. Символ на уменията и съвършенството. Невтасалите козунаци били голям срам за домакинята. Редно било в църквата да се носят домашни козунаци, а не купени в магазина.