Чушки със сирене, пикантни супи, кисело мляко с плодове и различни десерти – това са само част от храните, които включва българското космическо меню. Технологията на обработка на храните запазва техните вкусови и полезни качества, обясни в ефира на Дарик доцент Илиана Начева от Института по криобиология и хранителни технологии към Селскостопанската академия.
В момента институтът извършва поръчки не за космически мисии, а за експедиции до различни точки на света или други частни ангажименти. Космическият рецептурник се поддържа от БАН от повече от 30 години, а България е третата страна в света, която е започнала да произвежда такива храни. Сред тях са супи, сарми, лютеница, боза, плодове и зеленчуци. Пържола или кисело мляко, по-леки от перце, но също толкова вкусни – това можете да опитате, ако желаете да похапнете като истински космонавт. Как храната става толкова лека, но годна за консумация, разказва доцент Илиана Начева от Института по криобиология и хранителни технологии.
"Напоследък много се говори за процеса на сублимационно сушене, или т. нар. лиофилизация. Това е едно съвременно биотехнологично решение за производство на различни видове здравословни продукти. Тази технология позволява създаване на продукти със специално предназначение. Тя се осъществява на физичния принцип сублимация, като предварително продуктите се замразяват дълбоко, след което замразените кристали се изтеглят под вакуум, в резултат на което влагата преминава директно от състояние на кристали в парообразно, без да преминава в междинната течна фаза", обясни Начева.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)