65% от днешните първокласници ще имат професии, които още не съществуват

Иран и цената на конфликта

Отговор на изброените предизвикателства ще се опитат да дадат участниците в международната конференция „Бъдещето на труда“, която ще се проведе на 21 и 22 март в София. Темата е сред приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС . По време на дискусията ще се обсъждат въпросите: кои ще са знанията и уменията за работните места в следващите десетилетия, кои са основните предизвикателства, свързани със застаряването на работната сила, как да се насърчи по-дългият трудов живот и да се улесни трансферът на опит и знания между поколенията. Ще се обсъждат и възможностите за подобряване на политиките в областта на образованието, обучението и преквалификацията за по-добро съответствие на новите умения с нуждите на пазара на труда. Сред темите за дискусия ще е и адаптирането на системите за социална сигурност към новите форми на заетост.
В конференцията ще участват около 150 представители на международни институции, социални партньори, организации на гражданското общество и политици от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство, Западните Балкани. Дебатите и резултатите от конференцията ще бъдат включени в проекта на заключения на Съвета на ЕС.

Това са само част от изводите на добилите популярност в последната година изследвания за бъдещето на пазара на труда. Проучванията показват, че дигиталните знания ще стават все по-необходими, а сред най-търсените умения ще са още способностите за решаване на проблеми, учене през целия живот, критичното мислене, креативността, управлението на хора, емоционалната интелигентност.

При подобно динамично развитие на пазара на труда способността на работодателите и правителствата да разработват адекватни политики и мерки, за да отговорят на новите предизвикателства и да се възползват от възникващите възможности, ще стават все по-важни.

Наред с дигитализацията и бурното развитие на информационните технологии демографските и климатичните промени също са в основата на новата социална реалност, пред която са изправени обществата в Европа. Застаряването на населението поради повишената продължителност на живота заедно с по-ниските нива на плодовитост бързо се превръща в грижа за почти всички страни, а не само за индустриализираните икономики. Делът на възрастните хора се увеличава, а децата и младите хора намаляват. Според данни на ООН към момента 13% от световното население е на 60 или повече години. До 2050 г. този дял ще бъде над 25% на всички континенти, с изключение на Африка.