Психолог: Поне седмица е необходима на организма да се адаптира при смяната на зимно и лятно часово

Хората, които страдат от безсъние и които са по-изнервени и тревожни, по-трудно се адаптират към преминаването към лятно или зимно часово време, коментира за БТА психологът доц. Маргарита Бакрачева. Според нея влиянието основно се отразява в това да свикнем към смяната на часа за ставане.

Психологът обаче отбелязва, че при лятното часове време има позитивен момент, който улеснява организма да приеме промяната. Сега се радваме на по-продължителен ден - светлината и слънцето са естествен антидепресант, които карат хората да се чувстват по-добре, обяснява тя. Единственото негативно е настройката и периодът, необходим за нея, което и работодателите трябва да отчетат поне една седмица адаптация, докато организмът се настрои към новия режим, казва експертът и предупреждава, че не е реалистично да очакваме и сами да се опитваме да бъдем 100 процента адекватни. Организмът сам ни показва темпа, с който е готов да се адаптира към промяната и е добре да му отдадем необходимото време.

Въпреки това, промяната в този случай е по-позитивна, тъй като идва новият сезон на раждане, е мнението на психолога. Пролетта носи положителни емоции и ако говорим обикновено за есенна депресия, то по-скоро говорим за пролетна умора, което е значително по-различно като акцент, посочва доц. Бакрачева.

Усмивката от напъпилите листа на дърветата, цъфналите цветя, по-топлите дни ни стимулират да посегнем към по-леки и шарени дрехи, да имаме по-голямо желание да прекарваме повече време навън. Това възобновява желанието ни да излизаме и да прекарваме повече време с близки и приятели, което е основен фактор, за да се чувстваме по-добре и по-щастливи.

Надали има една тема, по която да не можем да намерим разнопосочни изследвания - така например някои статистики сочат, че при лятното време намалява броят катастрофи и инциденти по пътищата, според други промяната води до силни негативни психически изживявания, коментира доц. Бакрачева. Тя обаче съветва да се фокусираме основно върху положителния факт - по-дълъг ден, повече топлина и слънце, които ни правят поне малко по-щастливи, без да полагаме усилия.

Въпреки че зимното време е астрономическото и се свързва с по-близкото до организма, в чисто психологически план раждането на новия живот е съпроводено с нова надежда и нови емоции, отбелязва психологът. Колкото и да е различна степента, в която времето влияе на хората, няма човек, който да не отчита като специфичен барометър това, което се случва. В някои северни държави има свободни часове и дни от работа, когато има слънчеви дни, а в Япония има специални дни за почитане на пролетта - всичко това е показателно за култа, който всички споделяме към зараждането на нов живот, нови мечти, нови обещания, коментира доц. Бакрачева.

Тя припомня, че 20 март е Международният ден на щастието и казва, че е добре да си спомним, че любовта и усмивката в очите на другите е това, което ни прави максимално щастливи.