Пропастта между най-богатите и най-бедните у нас се увеличава

Неравенството между най-богатите и най-бедните в България се задълбочава въпреки сравнително високия икономически растеж през последните години, повишаването на заетостта и доходите и спада на безработицата до предкризисни нива. Най-богатите 20% от населението получават средно 8 пъти повече от най-бедните 20%. Данните са на Евростат към края на 2016 г. Само година преди това разликата в доходите им е била 7 пъти, а през 2012 г. - 6 пъти, пише "Сега".

Неравенството в доходите е само един от социалните показатели, по които България е в "критично положение", става ясно от последния доклад на Брюксел в рамките на т.нар. Европейски семестър, който следи представянето на икономическите и фискалните политики на страните членки. От тази година обаче Еврокомисията се фокусира върху социалните политики и социалните права на гражданите, които в много държави изостават на фона на възстановяването на европейските икономики след кризата. За целта ЕК вече ще следи 12 показателя, свързани с равните възможности и достъп до пазара на труда, условията на труд и социалното подпомагане и т.н.

България получава оценка "критична ситуация" за половината от тези показатели, а за други три е необходимо да сме "под наблюдение". Това изправя страната ни пред нова опасност да попадне в най-рисковата група на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси, от която успяхме да излезем едва през тази година.

Освен неравенството на доходите най-тежко е положението с високия дял от населението, което живее в риск от бедност и социално изключване. През 2012 г. 49% от българите са били в такава опасност. През 2014 г. делът им пада до 40%, но оттогава положението не се е подобрило. Като критична е определена и ситуацията с високия процент младежи на възраст от 15 до 24 г., които нито учат, нито работят - към края на 2016 г. те са 18% от населението.

България получава най-ниската оценка и за ефекта на социалните помощи върху намаляването на бедността, както и за незавидното ниво на дигитални умения - само 29% от българите на възраст между 16 и 74 г. могат да работят с компютър.

С 13.8% рано напускащи училище деца и младежи страната ни попада в по-леката категория - "под наблюдение". Тревожното обаче е, че този процент се влошава - преди 6 години делът на рано напускащите училище е бил 12.5%. Въпреки предприетите през последните години мерки за ограничаване на отпадането от училище те все още не са показали ефективност, отбелязва Еврокомисията. Припомня се, че у нас бе въведена задължителната предучилищна подготовка, екипи от специалисти на местно ниво бяха ангажирани да откриват и подпомагат отпадналите ученици, за да ги върнат обратно в училище, беше организирано и допълнително обучение по български език за ромите и др.

Според ЕК под наблюдение трябва да са също така грижите за децата под 3-годишна възраст, както и заетостта, въпреки че тя расте непрекъснато през последните години и вече надхвърля 70%.

Единственият показател, по който България е над средното за ЕС ниво, е равнопоставеността в заетостта на мъжете и жените. Преди дни обаче по повод Деня на жената 8 март бяха оповестени данни, които показват, че по отношение на заплащането има сериозно неравенство между половете - за един и същ тип работа жените в България получават около 30% по-малко от мъжете.

България се изправя пред сериозни предизвикателства и по отношение на част от индикаторите за защита на социалните права, се посочва в последния доклад на Брюксел. Ромите и децата от бедни семейства са със затруднен достъп до качествени образователни и здравни услуги. Разходите за социално подпомагане са доста под средното ниво за ЕС и това допринася за високото ниво на бедност в страната.