Българското правителство отказа да влезе в сделката за активите на ЧЕЗ в България, макар да сме им предлагали. Това коментира пред чешкия вестник „Лидове новини” Томаш Плескач, който отговаря за задграничните активности на ЧЕЗ. Той е и един от главните преговарящи с Гинка Върбакова, която от вчера е в Прага, за да води разговори по сделката, която предизвика буря от емоции.
„Не бих го свързвал с никого лично. Работихме в България при различни правителства. Не е свързано с един човек”, каза още той.
„Нека да кажем как протича продажбата. В хода на 2016 г. към нас се обърнаха няколко кандидати. На всички казахме, че сме благодарни за интереса, но „ЧЕЗ Груп” не може да продаде такива активи току-така. И ако решим да продадем, ще преминем през процес на подбор. Както казахме, това се случи в края на 2016 и 2017 г. За това, че такъв процес тече, в България знаеха кажи-речи всички. В началото бяха девет местни участници – компании, базирани в България, с български мениджъри”, обяснява Плескач, цоторан от БТВ.
На въпроса дали българското правителство е поискало да встъпи в сделката, той отговаря: „Напротив, ние им предлагахме това, но българското правителство многократно го отхвърли – за което свидетелстват и статии в различни български вестници, например от май 2017 г. Ние продължихме с процедурата по избора, а списъкът на кандидатите постепенно се стесняваше. Някои от тях отпаднаха, защото нямаха пари. При преговорите цената непрекъснато нарастваше, за да достигне стойността, която вътрешно бяхме определили като най-ниската възможна, при която сме готови да продадем. И накрая останаха двама кандидати, единият от които получи ексклузивитет и се съгласи да подпише договор с нас. Името на този кандидат – „Инерком”.
"Всички знаеха кой е „Инерком”. Това е компания, която не е най-голямата на българския енергиен пазар, но от друга страна е оператор на сравнително голям брой български фотоволтаични централи, не е фирма без име и история. Стигна се до финализирането на договора и в този момент някой в България сякаш се уплаши, не мога да си го обясня по друг начин. По мое мнение страхът лежи преди всичко във факта, че се отделя собствеността върху българските ни активи и международния арбитраж срещу българската държава”, посочва Плексач.
Пред „Лидове новини” той обяснява и как се е стигнало до въпросния международен арбитраж. „Търпяхме дълго време. Нашето търпение се доказва и от факта, че сме последният голям инвеститор в електроразпределението, който започна международен арбитраж. Двама други – австрийската И Ви Ен и „Енерго Про”, започнаха арбитражни процедури пред нас. Ние започнахме арбитража през 2016 г., но преди това станаха много неща. През 2009 г. правителството на България беше на нова партия – ГЕРБ, Бойко Борисов стана министър-председател.
Нашата дейност в България в това време беше доста безпроблемна. Промяната настъпи в момента, когато (през 2013 г. – б.ред.) падна правителството му, за което той обвини цените на тока, а оттам и ЧЕЗ. Ще поставя това в контекст – на българския пазар има много различия в сравнение с Чехия, и една от тях е месечното отчитане и месечното таксуване на електроенергията. В Чехия плащате депозит и след това получавате годишна сметка – накрая ще платите допълнително или ще ви върнат пари. В България електромерите трябва да се отчитат на месец, да се фактурират на месец и всеки месец да се плаща за тока. Въпреки че многократно предложихме промяна, не се стигна до коригиране на това. При това – макар че това би означавало икономии, които бихме поделили с крайните клиенти. Тази система, между другото, е много нечувствителна към всякакви сезонни колебания. Корените на това, което се случи в началото на 2013 г. са в ноември 2012 г. – беше изключително топъл месец, поради което разходите бяха ниски. България има огромно отопление на ток, а газификацията е ниска. Както се случва, след изключително топъл ноември дойде изключително студен декември. Очевидно е какво следва. Когато хората сравниха получената сметка, имаше случаи на 100% повишение. В този момент избухнаха спонтанни протести, които бяха яхнати от политическата опозиция, обърнати срещу тогавашното правителство, а правителството ги обърна срещу чуждестранните инвеститори в електроенергийния сектор. Това завърши с оставката на правителството през февруари”, посочва Плескач.
„Опитахме се да намерим общ език, но не успяхме”, отговаря той на въпрос дали ЧЕЗ е успяла да изчисти отношенията си с българското правителство. „Затова информирахме правителството през 2015 г., че обмисляме международния арбитраж. След това има шестмесечен период, който правилата дават на страните да се споразумеят за приятелско решение на спора. Няколко пъти попитахме българската държава дали иска да си говорят с нас, винаги отговорът бил не. И така започнахме арбитража – през юни 2016 г. От този момент нататък нарасна натискът на българските институции и власт да наблюдават каквото и да било, с очевидната цел да намерят нещо, с което да противостоят на арбитража.
Процедурата за отнемане на лиценза на „ЧЕЗ Електро” започна през април 2014 г. и до момента не е приключила – почти четири години по-късно. Това го няма никъде в Европа – ще имаме ли аргументи за отнемането на лиценза или не. Продължаваме с международния инвестиционен арбитраж. Ние сме на етапа, когато всяка от страните номинира свой арбитър, сега тече договаряне за третия арбитър. Или ще се съгласим с това в близките месеци, или третият арбитър ще бъде назначен от арбитражния съд, а след това арбитражът ще продължи”.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)