Новото райониране на страната се налага заради европейските средства, които ще получаваме след 2020

Ново райониране на страната се готви заради европейските средства, които страната ни ще получава след 2020 г. Решението кои области в кой икономически район да влязат е важно заради кохезионните фондове.

Решението трябва да се вземе до края на 2018 г.

„Не говорим за административно-териториално деление. Става дума за чисто техническа процедура, подялба на страната ни за нуждите на Евростат и на европейските кохезионни фондове”, подчерта Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ) пред БТВ.

ИПИ предлага свой вариант за райониране – със Западен, Дунавски, Черноморски и Тракийско-родопски райони. „Ние считаме, че този вариант е удачен, защото целият Западен район ще има такъв БВП на глава от населението, че да попадне сред по-слабо развитите региони. Никой няма да бъде ощетен”, посочи тя.

По думите й големият въпрос е къде ще попадне столицата, защото тя е най-развита и има над-средноевропейските доходи на глава от населението. Това означава по-малко евросредства. Дебатът кой град ще е център на съответния район е маловажен, подчерта експертът, като посочи, че тази функция е чисто административна.

Първият предложен от МРРБ вариант е столицата да е в Югозападния район, а от Видин до Русе да се простира Северозападният. Освен това ще има Североизточен (с вероятен център Варна), Югоизточен (Бургас), Южен Централен (Пловдив) райони. Така обаче има риск югозападните населени места да бъдат „порязани” заради изкривяването на статистиката, идващо от София. Вторият вариант е изцяло на географски принцип и с по-големи райони – Дунавски, Черноморски, Тракийско-родопски и Югозападен. Предлага се и въобще София да бъде извадена в отделно обособен район, а цяла Западна България да е една статистическа единица. „София е изключително важна и няма как да я жертваме за сметка на останалите райони”, смята обаче Десислава Николова.