Експерт: Българите сме склонни към енергиен мързел и приемаме трудно новите технологии

В интервю за БТА инж.Колю Орешков от Центъра за енергийни решения във Варна разказа за перспективите за развитие на този вид индустрия, възможностите на слънчевите панели и нуждата от професионални кадри.

През последните години соларната енергия се превърна в една от най-бързо развиващите се индустрии по света. Това доведе и до повишено търсене на работници, обучени в монтажа и поддръжката на слънчеви инсталации, което изисква усвояването на нови знания и умения.

Ето какво сподели експертът:

Въпрос: Какво още може да даде слънчевата енергия освен ток?
Отговор: Ще започна отговора си малко философски. В случая със соларната технология човечеството започва да ползва за енергия първичния си източник - слънцето. Цялото развитие на човека и планетата са свързани с това. Фосилните, изкопаеми горива, в една или друга степен преди да станат такива, също са ползвали или са били под въздействието на слънчевата енергия. Всъщност, благодарение на новите технологии ние се връщаме там, където ни е мястото в нормалния цикъл на планетата.
Соларните модули тръгнаха от Космоса - да осигуряват енергийно спътника, на който са монтирани. Днес за тях има различни инженерни решения, свързани с количеството енергия, която трябва да се добие. Когато говорим за интегрирани източници, монтирани в сгради в градовете, вече става дума за т.нар. слънчеви покриви. Това е форма и начин за запасяване с енергия, която дава комфорт, защото не зависиш от доставчици и големи производители. А настъпването на деня е началото на производствения цикъл на съоръжението. И ако всичко, което имаме е правилно структурирано и изчислено, на базата на статистиката може спокойно да заявим, че повече от 50 процента от консумираната енергия в бита на семейството може да бъде произведена от слънцето.
На определени места има още един потенциал - на вятъра, на който също може да се разчита. Така че неслучайно атомната енергетика може да остане само базов енергоизточник. Всеки регион, в зависимост от естествените си възможности, може да ползва слънцето и вятъра и да допълва с атомна енергия, когато климатичните условия не позволяват. Разбира се, друго условие е да има изградена мрежа. Този микс от енергийни източници, които човечеството създаде и владее, може да позволи запасите от уран и фосилни горива да се преразпределят и да стигнат за по-дълъг период от време. Дори и уранът рано или късно да свърши, хоризонтът на изкопаемите горива е няколкостотин години. Къде ще копаем после, на астероидите?!

Въпрос: Възможно ли е соларните панели да бъдат заместител на архитектурни елементи или конструкции?
Отговор: Конструкцията и здравината на слънчевите панели е такава, че те спокойно може да бъдат ползвани при строителството на сградите. Най-често пример за това са слънчевите покриви. Соларните инсталации, монтирани на покрива, се превръщат в идеална изолираща повърхност. В последно време те се монтират и върху стените на сградите или на елементи от тях. Възможни са безкрайно много технически решения.
Слънчевите панели са изработени от стъкло с високи якостни качества, което ги прави издръжливи на удари и градушки. Има и още нещо важно - това, което е под тях е защитено, а могат да се ползват и като електромагнитен щит. Приложимостта и ползата от тези качества на панелите е доказана, те спокойно могат да покриват, да изолират и предпазват собствеността ни.

Въпрос: Как може да се повиши ефикасността на този нов дял на енергетиката у нас?
Отговор: За съжаление, ние си загубихме целите. Повече от 30-40 г., откакто държавата развива силно електроенергетиката, у нас се насажда мнението, че енергията е изключително евтина и достъпна. По-възрастните си спомнят акумулиращите печки и за съжаление днес, толкова години по-късно, като нагласа и обществен манталитет стоим на същите позиции. Вината може да се хвърли към кого ли не.
Но, да се върнем към соларната енергетика - тя е вече модулна, произвежда се като кит комплекти и всеки достатъчно технически грамотен човек може да си я монтира сам у дома. За съжаление, у нас развитието на соларната енергетика на битово ниво е неглижирано. Иначе проформа има стимули, програми, но дотук. Въпреки усилията и въвеждането на новите технологични решения, българите сме склонни към енергиен мързел. Гледаме в грешната посока, без да си даваме точна сметка колко сме като народ и индустрия и как ще се развиваме енергийно.
Преди 30 години, когато имаше недостиг на енергия, разходът беше 10 000 мегавата, но тогава бяхме 8,5 милиона души народ, индустрията беше тежка, с огромни консуматори. В момента частната индустрия е с нови технологични решения, които разходват в пъти по-малко, да не говорим, че вече сме по-малко от 7 милиона. Това налага нова енергийна концепция, която да се вглежда в резервите и ресурса, с който разполага държавата.

Въпрос: Имаме ли достатъчно обучени кадри, които да се занимават с новите енергийни технологии?
Отговор: И в тази посока трябва да се помисли и да започне обучение на кадри за правилния монтаж на тези съоръжения, които ще стават все по-предпочитани от семействата и етажните общности. Вместо да работят в ресторанти, бих предложил на младите хора да се дообразоват. Говорим за нови знания и технически умения. Сега е времето за обучение на специалисти по монтаж и поддръжка, защото експлоатацията на соларните инсталации масово предстои да навлиза като отделно направление на индустрията заедно с производството на ток за битовите потребители. Ние в Центъра вече сме обучили над 200 такива специалисти - елекротехници, монтьори на ВЕИ-та и още много други. Но трябва да се мисли още. За да не стане така, че в един момент да се разминем неприятно в очакванията си за наличието на специалисти и техните умения и това, което има на пазара.