Радев наложи вето върху промените в Закона за посевния и посадъчния материал

Президентът Румен Радев наложи вето на Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал заради направените с него изменения в Закона за опазване на земеделските земи. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Държавният глава не е съгласен с правилата относно промяната на предназначението на земеделските земи. Според Румен Радев тези правила не изпълняват конституционното задължение на държавата за особена закрила на земята и не гарантират промяна на предназначението на обработваемите земи само по изключение при доказана нужда.

Според президента Радев промени в законодателството, които засягат основни начала на Конституцията, трябва да преминават през всички етапи на законодателния процес. Само така може да се гарантира прозрачност и да се даде възможност на всички заинтересовани лица да изразят своето мнение.

М О Т И В И

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, приет от 44-то Народно събрание на 24 януари 2018 г.

Уважаеми народни представители,

Споделям основната цел промените, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал - необходимостта от оптимизиране на изискуемите документи при заявяване на административни услуги. Не съм съгласен с част от Преходните и заключителните разпоредби на този закон, които изменят Закона за опазване на земеделските земи, свързани с правилата за промяна на предназначението на земеделските земи.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от Конституцията земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото. Земята е основно национално богатство, защото е източник и основа за всички други блага и има ограничена площ. Тези характеристики на земята предопределят и систематичното място на нейната уредба в Глава първа „Основни начала“ на Конституцията. Поради всичко това земята несъмнено е богатство със стратегическо значение за българската държава. Предвид тази ценност на земята като благо от най-висш порядък за цялото общество в чл. 21, ал. 2 от Конституцията се прогласява принципът за използването на обработваемата земя само за земеделски цели, като промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда. Конкретните условия и ред за промяната на конституционно дефинираното предназначение на земеделската земя подлежат на уредба със закон. Този закон трябва да остане в конституционно очертаната рамка и да допуска по изключение и при доказана нужда промяната на предназначението на земеделската земя. В този смисъл целта на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) е да регламентира такива условия и ред, чрез които да се изпълни конституционната повеля за особена закрила на земеделската земя.

Считам, че направените в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал промени в ЗОЗЗ не са релевантни към предвидената в Конституцията особена закрила на земята като основно национално богатство. По силата на § 28, т. 5 (относно чл. 21, ал. 1 и 5 ЗОЗЗ) отпада изискването за представяне на проект на подробен устройствен план (ПУП) при започване на процедурата за промяна на предназначението на земеделските земи. Така се създава неяснота относно конкретните параметри на инвестиционното намерение и не се доказва нуждата, която е конституционна предпоставка за промяната на предназначението. С § 28, т. 7, б. „а“ (относно чл. 24, ал. 1 ЗОЗЗ) отпада задължението на заинтересованото лице след влизане в сила на решението за утвърждаване на окончателна площадка и/или трасе да внесе ПУП, което създава възможност за безкрайна във времето валидност на решението за промяна на предназначението. Разпоредбата на § 28, т. 11 (относно чл. 34, ал. 1 и 2 ЗОЗЗ) променя началния момент, от който започва да тече 1-годишният срок за искане за промяна на предназначението на земята – от влизането в сила на ПУП, а не както досега – от влизане в сила на решението за утвърждаване на окончателна площадка. Така се създава безсрочна валидност на решенията за утвърждаване на площадки, защото след промяната в чл. 24, ал. 1, където отпада задължението за започване на изработване на ПУП от заинтересованото лице, такова изработване може изобщо да не започне. Този неблагоприятен ефект ще се прояви и по отношение на заварените производства, за които по силата на § 31 ще се прилагат новите правила за сроковете по чл. 34.

С § 30 се дава възможност на лицата, които са пропуснали удължения през 2012 г. 6- годишен срок, да поискат потвърждаване на решението за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди. Няма обаче срок, в който може да се поиска това потвърждение, тъй като ал. 7 на § 30 предвижда отпадането на правното действие само на потвърдените решения за промяна на предназначението. По този начин с разпоредбата се дава възможност за валидиране на загубили сила решения за промяна на предназначението, без да има срок, в който това може да бъде поискано. Освен това с ал. 6 се предвижда възстановяване на заплатената такса, ако органът не потвърди, а отмени решението за промяна на предназначението на земята. Предвид начина на внасяне на предложенията за тези промени липсва яснота за отражението на задължението за възстановяване на таксите върху публичните финанси.

С тези промени уредбата стимулира собствениците на земеделски земи да променят предназначението им и в много продължителен период от време да не реализират своите нужди, изчаквайки удобен момент, в който ще има инвестиционен интерес. В резултат на това общественият интерес е засегнат, тъй като земите с променено предназначение ще пустеят. Те не могат вече да се използват за земеделски цели, а строителството още не е започнало. Подменя се целта на закона – опазването на земеделските земи и се поставя под съмнение съответствието на приетата уредба с чл. 21 от Конституцията.

Водя се от убеждението, че промени в законодателството, които засягат основни начала на Конституцията, трябва да преминават през всички етапи на законодателния процес. Само така може да се гарантира прозрачност и да се даде възможност на всички заинтересовани лица да изразят своето мнение. В никакъв случай не оспорвам правото на народните представители да правят предложения след приемането на законопроект на първо гласуване, но предложенията не трябва да противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. В този смисъл е и чл. 84, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както и мотивите на Решение 5 от 2015 г. на Конституционния съд (Обн. ДВ, бр. 78 от 2015 г.).

Включването на промени в ЗОЗЗ, които водят до необосновано разширяване на възможностите за промяна на предназначението на земеделските земи в преходни и заключителни разпоредби на друг закон, създава впечатление, че се цели избягване на широкото публично обсъждане и подробното мотивиране на предлаганите промени. Считам, че народните представители дължат на всички, които те представляват, ясно, мотивирано и открито обсъждане на правилата за промяна на предназначението на земеделските земи.

Уважаеми народни представители,

Въз основа на изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане § 28, т. 5, т. 7, б. „а“ и т. 11, § 30 и § 31 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, приет на 24 януари 2018 г.