Председателят на Антикорупционния орган ще се избира с гласовете на повече от половината депутати в

„За“ гласуваха 108 народни представители, 6 бяха против, а 26 се въздържаха.

В 14-дневен срок след приемането на правилата в Народното събрание трябва да се внесат предложенията за председател на Комисията.

На 12 януари парламентът отхвърли президентското вето.

Самоличността на подалите сигнали няма да се разкрива, а в особени случаи да може да се потърси съдействие на МВР за допълнителни мерки за защитата им. Ако лицето, подало сигнал, е уволнено или преследвано ще има право на обезщетение.

Депутатите приеха правила за избор на председател и членове на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

С писмени мотиви депутатите ще обосновават качествата на кандидатите, които предлагат. Изисква се председателят да има висше юридическо образование, както и удостоверение за юридическа правоспособност. Всеки кандидат ще представя в Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика писмена концепция за работата си и декларация за имущество. Ще се проверява дали кандидатите са били част от Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Кандидатите, отговарящи на изискванията и представили необходимите документи, ще бъдат изслушани на открито заседание на Комисията за борба с корупцията. На пленарно заседание ще се проведат разисквания по кандидатурите, като за всяка ще се гласува отделно. За избран ще се смята кандидат, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“.

На 20 декември парламентът окончателно прие Антикорупционния закон на управляващите. От БСП изготвиха алтернативен антикорупционен закон, който беше отхвърлен на първо четене. Още преди антикорупционният закон да бъде приет, президентът Румен Радев обяви, че ще го върне за ново обсъждане. Държавният глава върна закона в парламента на 2 януари, като го оспори по принцип и в цялост. В мотивите си той изтъкна, че противодействието на корупцията не може да се ограничи само до мерките, предвидени в приетия закон.

Антикорупционният орган ще се състои се от петима членове – председател, зам.-председател и трима членове. Председателят на комисията се избира от Народното събрание по предложение на депутатите. Зам.-председателят и членовете също се избират от парламента, по предложение на председателя. Парламентът контролира дейността на Комисията, а членовете й са задължени при покана да се явят в парламента, за да предоставят информация. Ежегодно до 31 март комисията представя в парламента доклад от дейността си.

Председателят на Антикорупционния орган получава 90% от заплатата на председателя на Народното събрание. Заместник-председателят получават възнаграждение в размер 90% от това на председателя му. Останалите членове на Комисията ще получават 80% от възнаграждението на председателя. Предсрочно освобождаване на член на Комисията може да започне и по искане на една пета от народните представители, в това число и от страна на опозицията. При установяване на конфликт на интереси лицата няма да могат да заемат публична длъжност за 1 година.

Производството за установяване на конфликт на интереси ще се образува в срок до 6 месеца от откриването на нарушението, но не по-късно от 3 години от извършването му. Антикорупционният орган може да внася искове за отнемане на незаконно придобитото имущество. Може и да прави и искания за използване на специални разузнавателни средства (СРС).