Лют сблъсък в пленарната зала между БСП и ГЕРБ предизвика новата учебна програма по история за 10-и клас. Софийските социалисти поискаха оставката на образователния министър Красимир Вълчев. Групата на ГЕРБ обаче го изслуша късно във вторник и го подкрепи.
Искат оставката на министъра, защото е отстоял справедливото решение - “кървавата история” на комунизма да бъде изучавана от децата ни, възмути се Захариева.
В отговор Валери Жаблянов от БСП препоръча на ГЕРБ да минат през “вътрешен катарзис”.
Интеврвю с доц. Даниел Вачков, директор на Института за исторически изследвания при БАН, пред "24 часа":
- Доц. Вачков, БСП поиска оставката на министъра на образованието заради програмата по история за 10-и клас, където е предвидено изучаване на комунизма. Вие като историк какво бихте им отговорили?
- Какво точно имате предвид?
- Всъщност в програмата оценки няма, има понятия.
- Аргументират се с липсата на понятието фашизъм.
- А как се преподава този период от историята в останалите държави от бившия соцлагер?
- Вие как бихте го преподавали?
БСП има проблем с отношението си към демокрацията, прочете в декларация Галя Захариева от ГЕРБ. “Когато чух за оставката, помислих, че е лоша шега. Как е възможно тези, които сталинизираха българското образование през ХХ век, сега да се прокламират за борци за деполитизация”, попита тя. А БСП шумно напусна залата.
Фейсбук група “България За изучаване на комунизма в училище” пък събира все повече членове. Идеята това да влезе в гимназиалния курс среща отпор “от тези, в чиито буквари на първа страница бе Тодор Живков и рисунка на Партийния дом”. “Ние помним, защото знаем какво беше. Трябва да знаят и децата ни. Затова нека се съберем максимално много хора в тази група и покажем, че България иска да се изучава комунизмът в средното училище!”, казват администраторите и.
- Програмата е балансирана. Тя успява да поднесе една дълга история, която учениците трябва да изучават по добре подреден начин, като се има предвид, че е от Античността до XXI в. От друга страна, програмата трябва да отговори и на нормалните в съвременните общества тенденции - по-близката история да се изучава в по-голяма степен, защото тя е най-близко до актуалните проблеми и поуките от нея са най-преки. Имаше и доста основателни критики, че последните периоди на българската история не се изучават достатъчно добре. Програмата дава добра възможност тези дефицити да се преодолеят. Основните критики дойдоха главно от темите, отнасящи се за периода на комунизма. Не споделям критиките, че програмата не е балансирана.
- Има няколко типа отговори. Единият е чисто технически. Програмата не може да влезе в детайли. Тя само определя основните характеристики - политически, икономически, обществени, на комунизма. Уточнява основни понятия. Останалото е въпрос на вижданията на авторите на учебници. По-важният проблем е чисто морален за балансирането на представянето на този период. От една страна, всички са съгласни, че става дума за тоталитарен режим, който се характеризира основно с политическо насилие. Хора се пращат в лагери. Преследвани са за политическите им идеи. При опит да напуснат страната без разрешение са вкарвани в затвора или буквално убивани на границата, т.е. тотална несвобода. Това едва ли някой оспорва като характеристика на режима. Същевременно ни се казва: добре, нека се посочат и добрите страни. Искам да попитам какво послание да дадем към децата. Това е учебник, не е наука. Какво да им кажем: това е насилие, но то все пак има и добри страни. Да кажем, че насилието е приемливо, така ли? Че може да бъде оправдано? Историята си е присвоила правото въз основа на много претегляния на доброто и на лошото да дава категорични оценки за някои режими. Когато говорим за тоталитарните режими, навсякъде по света в модерното образование, където се възпитава ненасилие, категорично са осъдени. Историците трябва да помислят и решат кои страни може да определим като трайни успехи. Но това е научен дебат. Не мога да разбера атаките, изненадан съм, че партия, която иска да се определя като модерна и демократична, тръгва да спори по оценките на тоталитарен режим. Ако погледнем социалдемократическото движение в световен план, то много сериозно осъжда тоталитаризма. Той компрометира социалистическите идеи със своята насилническа практика.
- Там са понятията и темите. От само себе си оценките се налагат, но това не е проблем на програмата, а проблем на времето. Като сложите концлагери, възродителен процес, изселвания... какво се налага? Няма защо някой да се сърди на програмата, по-скоро трябва да се сърди на миналото, ако изобщо това е възможно.
- Категорично за всички учени е, че в България фашистка система не се установява Нямаме основния елемент - фашистка партия, която да се слее с държавата. Особено през 1941 г., когато повече или по-малко принудително ставаме съюзници на Германия, приема външни фасадни белези на националсоциализъм, но същността на режима никой учен не може да определи като фашистки. В България има фашистки или фашизоидни организации, но те не са на власт, даже някои от тях са сериозно маргинализирани. Съгласен съм, че се приема закон за защита на нацията, който е антисемитски. Има белези, които говорят за приемане на фашистка идеология, но не може да говорим за тоталитарна фашистка система. Никога в България тя не се установява.
- Хвърлял съм едно око на някои учебници. Много съм впечатлен от учебниците в Румъния. Там от много време на власт са социалдемократите. Учебниците им са написани изключително негативно и критично към комунизма. Те са пълни само с примери за политически преследвания, за убийства, за лагери, за терор. Нищо не е спестено. Не мога да кажа какви са тенденциите напоследък в Русия, но мисля, че в останалите бивши социалистически държави този режим е категорично осъден в учебниците.
- От доста време преподавам в Националната гимназия за древни езици и култури. Там основното, на което наблягам, е да покажа главните характеристики на режима, да покажа това, което го прави абсолютно насилнически. Разбира се, трябва да имаме и друго нещо предвид. Да, след Втората световна война настъпват модернизационни процеси. Никой не може да ги отрече. Но веднага ще ви кажа, че това е световна тенденция. Както текат модернизационни процеси в комунистическите държави, с още по-голяма степен и много по-успешно текат и в държави като Испания, Португалия, Финландия, Гърция. Никой не е подминат от тези световни тенденции. От тази гледна точка аз по-скоро бих казал, че ако има достижения, а то има, те са по-скоро не заради, а въпреки режима Големият проблем с преподаването е заради дългия период. Много от учителите не успяват да докарат нещата до края на годината, че да имат достатъчно време за социализма. Отделят доста време за Средновековие, за Възраждане, за следосвобожденската ни история и за социализма остава малко време. Това понякога беше и оправдано, тъй като социализмът не влиза в кандидатстудентските изпити по история. Това не създава и чисто прагматичния интерес при завършващите. И в матурите този период е символично засегнат. Досега никой не желае да вкара въпрос за развиване за социализма. Учителите трябва да имат достатъчно часове, за да се разгледат поне основните характеристики. Няма какво да се лъжем, в семейната памет има носталгично отношение за времето, когато са били млади, силни. Сега си на 80 г., всичко те дразни. Тогава дори и да седиш на опашка, ти е кеф, защото си млад. Така младите научават за социализма от спомените на бабите и дядовците и това изкривява нещата.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)