От БСП пак скочиха срещу новите учебници по история

„Направихме сравнение между темите в програмата, която е била предложена за обществено обсъждане и темите в утвърдената – разликите са очевадни, дори за човек непрофесионалист“, допълни народният представител.

Анастасова подчерта, че на сайта на министерството, материалите от предложенията не са публикувани. „Би трябвало да бъдат публикувани предложенията - кой ги е направил, приети ли са или не, и с какви мотиви“, обясни народният представител.

„Прави впечатление, че в периода до Първата световна война, в предложената учебна програма не съществуват понятия като Закон за защита на нацията, антиеврейско законодателство, Трета национална катастрофа. Това е твърде целенасочено.

Ако съставителите на програмата са решили да използват средновековни методи и познанието да бъде налагано с догми, а не с анализ, търсене и размисъл- те с тази учебна програма го постигат“, коментира депутатът от левицата.

Скрито подмениха програмите в училище. Искаме обективно изучаване на всички исторически периоди в развитието на страната ни. Начинът, по който са зададени темите в учебната програма за 10 клас, допуска неравнопоставеност, едностранчивост и изкривяване. 11 века от историята на България се учат в рамките на 7 теми.“ Това заяви народният представител от ПГ на „БСП за България“ Ирена Анастасова пред журналисти в парламента.

Тя заяви, че депутатите от левицата ще поискат официално всички предложения, които са направени по време на общественото обсъждане на учебната програма за история за 10 клас, която е била качена на сайта на Министерството на образованието в края на месец септември.

По нейните думи при преглед на учебната програма по история, когато учебната програма е била предложена за обществено обсъждане, в периода от Освобождението на България до Втората световна война, новите понятия, които е трябвало да усвоят децата в предложената програма са четири – регентство, легитимност, автономия, протекционизъм.

„В утвърдената програма тези понятия вече са десет, като се добавят – Комунистически интернационал, терор, атентат, Вътрешна македоно-одринска организация и други“, каза още тя. Анастасова посочи, че за следващия период от Втората световна война до 89-та година, в предложената програма, понятията, които трябва да усвоят учениците са три – демагогия, съветизация и идеологизация. По нейните думи в утвърдената програма понятията са дванайсет- сред които диктатура на пролетариата, комунизъм, трудововъзпитателни лагери, експроприация, насилствено коопериране, изселване и други.

„Министърът на образованието си позволи да направи инсинуация и да сравни български период от време с хитлеризъм и фашизъм“. Това заяви народният представител от ПГ на „БСП за България“ Таско Ерменков от парламентарната трибуна. По време на парламентарен контрол, в изказването си министър, Красимир Вълчев заявява:

„Не отричаме постиженията през периода 44-та – 89-та година. Има безспорни постижения в редица области в културата, спорта, науката. Не искаме да отнемем носталгията към младостта. Но постижения е имало и по времето на хитлеризма – строителство, спорт, но това не реалибилитира режима. Режимът все пак е определен като тоталитарен и има своите специфични белези като такъв. Това е, което е заложено в програмата по история“.

Таско Ерменков призова да не се правят явни опити за подмяна на историята на България.

„Когато един министър застане на трибуната на НС, да се държи като министър на България, с цялата отговорност. И носталгията, която има към младостта, както той се изрази, да бъде изразена с признателност към образованието, което е получил тогава, а не със сравняването с неща, които никога не са били в нашата история. Не се учудвам защо програмите са такива, след като министърът има подобно мнение за миналото на България“, коментира народният представител.

„Въпросът за определянето на близкото минало навежда на мисълта и думите на Оруел: „Който контролира настоящето, той контролира миналото, а който контролира миналото, той ще контролира и бъдещето“. Целта е да бъдат промити мозъците на нашите деца, а когато това се случи, ще имат такова бъдеще, каквото господарите на света поискат“, допълни народният представител Иво Христов.

По неговите думи битката за предишните 45 години е битката за нашето настояще и бъдеще – дали ще бъдем народ или биологична маса. „През тези 45 години, през които е живяло нашето общество, е имало своите провали и невероятни постижения“, подчерта той. По неговите думи не е ясно кой и по какви критерии е определил периода като тоталитарен.

„Какво е тоталитарно общество и какво - не, е спорно“, отбеляза народният представител. Според него историята не е тясна кабинетна наука. „Това е инструментът, чрез който настоящето моделира бъдещето, в което всички ние участваме“, каза още депутатът.

Иво Христов подчерта, че авторитетни имена в българската историческа наука, поканени да се запознаят със съдържанието на въпросната учебна програма и проектирания учебник, изказват негативни оценки както по отношение на учебника, така и по отношение на цялата програма.

„Чуха се критики за целенасочено и едностранчиво представяне на периода след Втората световна война до 1989 година, описан в учебника като един от най-мракобесните в нашата история. Напомням, че в България все още има живи свидетели на това историческо време и затова учениците са объркани и казват, че вкъщи им говорят едно, а в училище учат друго“, коментира Христов и припомни, че първото право на историята е – не лъжи!