Политолог: Приоритетите ни за европредседателството трябва да са свързани (аудио)

Стартът на европредседателството беше по-скоро успешен. Общо е разбирането, че администрацията е подготвена за това, което й предстои като натоварване. В същото време първите материали на акредитираните в България журналисти показаха промяна спрямо материалите, които излязоха в края на миналата и в първите дни на тази година. Това каза пред Novini.bg политологът Антоний Гълъбов.

По думите му откриването е показало, че е имало резултат от усилията през изминалите месеци и че има очакване да се види как ще се справи България с трудния и много интензивен дневен ред, който се очертава през следващите месеци.

Според мен много важно за успеха на нашата позиция в хода на преговорите е да бъдат свързани заявените от премиера Борисов приоритети на страната ни по време на европредседателството – да бъдат откривани връзките между тях и да бъдат аргументирани един чрез друг. В това отношение очевидно е, че страна като България ще настоява да бъдат запазени кохезионните фондове в сегашния им вид. От друга страна е ясно, че в началото на дискусията за многогодишната финансова рамка след 2020 г. по-малките и средни по големина страни като България ще настояват по-скоро за запазване на сегашните пропорции на кохезионните фондове, докато по-големите страни, които са донори на европейския бюджет в по-голяма степен, ще настояват за тяхното ограничаване и оптимизиране. В това отношение е важно да изтъкнем връзки между кохезионната политика и общата политика за сигурност например. Абсолютно сигурно е, че неравномерното развитие в регионален мащаб създава проблеми със сигурността. Трябва да свържем кохезионната политика и със Западните Балкани. Това може да стане през регионалното развитие и трансграничното сътрудничество, защото това е тема, по която сравнително малко се говори, но това е най-реалистичната перспектива за непосредствен резултат по отношение на страните от Западните Балкани. През трансграничните проекти за сътрудничество много хора в тези страни имат възможност непосредствено да се възползват от европейските средства, както и от обмяна на опит и на експертиза, заяви Гълъбов.

Силата на българските приоритети ще се усети във връзките между тях. Очевидно е, че в момента европейският дневен ред и българският дневен ред съвпадат в огромна степен. Ние имаме нужда от обща кохезионна политика, която да продължи със сближаване на дистанциите между различните региони в Европа, ние имаме нужда от обща миграционна политика, която да преосмисли едновременно Шенгенското споразумение и Дъблинските регламенти, ние имаме нужда от обща енергийна политика на Европейския съюз, която да ни позволи да намалим енергийната си зависимост от страни извън Европейския съюз. Така че в това отношение ми се струва, че имаме всички възможности да изговорим нашите приоритети така, че те да бъдат максимално разбираеми за останалите страни членки на Съюза, коментира политическият анализатор.

По думите му преосмислянето на позицията на различните страни в Европейския съюз за влизането на България в Шенген ще зависи много от това как ще се справи администрацията ни по време на европредседателството. Гълъбов подчерта, че за присъедининяването към Шенгенското споразумение се изискват само технически параметри, на които България отговаря. В самото споразумение няма условие, свързано с върховенството на закона или със състоянието на институциите на съдебната власт. Така че ние можем да имаме много съществено място в дебата за това доколко Шенгенското споразумение е адекватно на сегашните проблеми пред Европейския съюз. По подобен начин стои и въпросът с влизането ни във формата ERM 2 (по-известен като чакалнята на еврозоната – б.р.). Много важно ще бъде какви отговори ще получим от останалите страни членки по отношение на кандидатурата ни за присъединяване към еврозоната. Това ще бъде и една от индиректните оценки на председателството ни. Сигурно е, че и България трябва да положи усилия да се присъедини и към двата формата, тъй като 11 г. след присъединяването към Европейския съюз ние оставаме относително слабо интегрирани в системата на самия Съюз, заяви Антоний Гълъбов.

Той уточни, че не очаква европредседателството да бъде съпътствано от протести, каквито имаше в деня на официалното откриване. Тези протести бяха прицелени в тази дата, просто за да бъдат видени. И в цялото говорене за това да не се изложим пред чужденците, решихме да се покажем пред чужденците. Това не е сериозно, защото дневният ред на България и социалните проблеми на страната са сериозни и в това отношение подобно ситуативно демонстриране на гражданска активност не помага на никого. Надявам се в следващите месеци малко по малко да стане ясно значението на сходството между българските проблеми и проблемите на Европейския съюз и да се опитаме да проектираме собствените си очаквания в европейски мащаб, а не само към българското правителство, коментира политологът.