Емил Радев: Българското председателство трябва да създаде вътрешните правила на Европейската прокура

За включването на България и Румъния в Шенген беше получена огромна политическа подкрепа от абсолютно всички групи на последното за 2017 г. пленарно заседание на Европейския парламент, каза в интервю за БТА евродепутатът от групата на ЕНП Емил Радев.

За общата европейска гранична охрана Радев посочи, че според него трябва да се инвестира повече в ефективното връщане на нередовни мигранти в държавите им на произход, както и в изграждането на информационни системи, които ще позволяват да се засичат мигранти с фалшиви или нередовни документи, както и да бъдат въвеждани сигнали за мигранти, които подлежат на процедури по връщане.
По въпроса за киберсигурността на Съюза Радев посочи, че се работи по създаване на по-солидна агенция на ЕС за киберсигурността, която да подпомага държавите-членки, евроинституциите и предприятията да се справят с кибератаки, както и по концепция за начина на реагиране в такива ситуации. По думите му вече има отпуснати средства за първите проекти в тази сфера, а въпросът как да бъде засилена възможността на държавите-членки да реагират на хибридни заплахи е част от дебатите за бъдещето на европейската отбрана.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Каква е позицията на представените в ЕП големи политически групи за влизането на България и Румъния в Шенген?
Отговор: На последното за 2017 г. пленарно заседание на Европейския парламент бе проведен уникален по рода си дебат за присъединяването на България и Румъния в Шенген. Участие в него взеха представители на всички основни политически групи - от групите на Европейската народна партия, на Социалистите и демократите, на Либералите и демократите, на Европейските консерватори. За включването на България и Румъния в Шенген беше получена огромна политическа подкрепа от абсолютно всички групи!
Това не се случва за първи път - още през 2011 г. ЕП приема резолюция, препотвърждаваща заключението на Европейската комисия, че двете страни са изпълнили законовите изисквания за влизане в Шенген - т.нар. Технически критерии, и призовава Съвета по правосъдие и вътрешни работи да вземе положително решение за приемането ни. Причините досега да не се вземе такова решение, въпреки изпълнените законови изисквания и силната политическа подкрепа в ЕП, са единствено вътрешнополитически. Затова по време на дебата в ЕП призовах лидерите на няколкото държави-членки, които редовно ни спират за Шенген, да не се поддават на популизма, а да спазват и признават правилата, които те самите са написали. Защото, когато една държава е изпълнила изискванията за прием в Шенген, според закона тя следва да стане част от зоната за свободно движение.

Въпрос: През 2018 г. как ще се реализира изграждането на Европейската прокуратура? Ще се придвижи ли въпросът за създаване на европейски въоръжени сили?
Отговор: През есента на 2017 г. приехме регламента за създаване на Европейската прокуратура и определихме видовете престъпления, които ще бъдат разследвани от нея - измами с евросредства в поне две държави, корупция, пране на пари и ДДС измами с европейски фондове. Сега пред българското председателство на Съвета на ЕС стои огромната отговорност да създаде вътрешните правила, устав, състав на прокуратурата и да осигури достатъчно финансиране, така че ЕППО да заработи през 2020 г.
Относно създаването на европейски въоръжени сили, нека първо поясня, че не говорим за формиране на европейска армия за сметка на националните армии. Предвид заплахите и крехката стабилност в международен план става въпрос за засилване на сътрудничеството в сферата на отбраната между, за момента, 25 държави-членки.
Постоянното структурирано сътрудничество /ПСС/ в рамките на ЕС бе въведено с Лисабонския договор. В края на декември 25 държави-членки подписаха съвместна нотификация, която е първата стъпка за създаването му. В нотификацията се посочва, че ПСС е правнообвързваща рамка с права и задължения на участващите държави, като например увеличение на разходите по отбрана, политическо и проектно сътрудничество. Засега са определени 17 приоритетни проекта, като България участва или е наблюдател в шест от тях, и по тези проекти предстои да се започне работа през 2018 година.

Въпрос: Предвижда ли се да бъдат дадени средства за изграждане на допълнителен капацитет по южната граница на ЕС с оглед създадената Европейска служба за гранична и брегова охрана?
Отговор: Европейската гранична и брегова охрана /ЕГБО/ започна да работи през есента на 2016 г. от КПП Капитан Андреево и получи значително увеличение на бюджета си с цел гарантиране на нейното нормално функциониране и работа - нещо, за което ние в ЕП много настоявахме. Освен това, през 2017 година за пореден път ЕК отпусна допълнителни финансови средства за справяне с миграционната криза. Това, в което според мен трябва да се инвестира повече, е успешното и ефективно връщане на нередовни мигранти в държавите им на произход и се радвам, че вече се работи в тази насока - ЕГБО осъществява полети за връщане на нередовни мигранти.
Работи се и по договарянето на споразумения за реадмисия с ключови транзитни страни и държави на произход, инвестира се в информационни системи, които ще ни позволяват да засичаме мигранти с фалшиви или нередовни документи, както и да бъдат въвеждани сигнали за мигранти, които подлежат на процедури по връщане.

Въпрос: Предстоят ли нови стъпки за засилване сигурността в ЕС? Какви действия ще бъдат предприети за завръщащите се на континента бойци от ИДИЛ, които са граждани на европейски държави?
Отговор: ЕС непрекъснато предприема стъпки с цел засилване на сигурността като например създаването на Центъра за борба срещу тероризма в Европол, засилване на борбата срещу финансирането на тероризма и срещу нелегалната търговия на оръжия. В същото време обаче борбата срещу тероризма е компетенция на държавите-членки и основно те са отговорни за предотвратяването на терористични актове.
За мен е от ключово значение да обменят информация навреме, включително и за завръщащи се чуждестранни бойци и техните семейства, които може да представляват заплаха. Някои държави, като Испания, арестуват или поставят под наблюдение всички завърнали се, но имайки предвид, че в Белгия, например, броят им е много по-голям, за тамошните служби е по-трудно да последват успешно испанската практика. Така че доколко държавите-членки успяват да предприемат мерки спрямо завръщащите се чуждестранни бойци зависи много от това какъв капацитет има съответната държава и какъв е броят на бойците.

Въпрос: В края на 2017 г. Мартин Шулц каза пред делегати на партията си, че ЕС трябва да се реформира в Европейски федерални щати, а тези, които не са съгласни, може да отпаднат от този проект. Водят ли се такива разговори в ЕП и обсъжда ли се нова Европейска конституция?
Отговор: Предизвикателствата пред Европейския съюз от последните години като икономическата криза, миграционната криза и Брекзит доказаха, че ЕС има нужда от реформи, за да продължи да съществува. Но в никакъв случай не сме достигнали до момент, в който единственият избор да е Европейски федерални щати или нищо, както предлага г-н Шулц. Затова Европейската комисия представи т. нар Бяла книга за бъдещето на Европа с пет сценария за развитието на ЕС. Въз основа на тази книга започна публикуването на различни предложения и идеи за реформа на европейския бюджет, отбрана, икономически и монетен съюз.
Всичко това за момента са идеи, които се обсъждат в ЕП и в националните столици, но в никакъв случай не говорим още за нова Европейска конституция. Трябва да знаем какво искаме да постигнем конкретно и какъв съюз искаме след 10-15 години, преди да започнем да изготвяме нови договори. Междувременно е важно да гарантираме, че всички държави-членки имат равен глас в решаването на бъдещето на ЕС и дебатът не се води от две или три държави.
Не можем да допуснем Европа на много скорости, в която някои държави са изключени от развитието на европейските политики. В същото време е важно да разберем, че не всички държави-членки имат възможност поради конституционни причини да участват напълно във всички европейски начинания, какъвто бе случаят с Швеция, например, която поради конституционни причини не можа да се присъедини към Европейската прокуратура. Това е много деликатен баланс, но и уважение към суверенитета на държавите-членки.

Въпрос: Какво се предприема и ще се въведе за ограничаване на кибератаките и другите външни хибридни въздействия срещу ЕС?
Отговор: През септември 2017 г. ЕК излезе с пакет от предложения за ограничаване на кибер атаките срещу ЕС, като например въвеждането на схеми за сертифициране на ИКТ продукти, услуги и процеси на европейско равнище. Предвиждат се възможност за растеж на пазара на ЕС в областта на киберсигурността; създаване на по-солидна агенция на ЕС за киберсигурността, която да подпомага държавите-членки, институциите на ЕС и предприятията да се справят с кибератаки; концепция за начина на реагиране на мащабни кибератаки; както и Европейски експертен център за научни изследвания в областта на киберсигурността.
ЕС работи също за засилване на сътрудничеството с трети държави с цел ограничаване на кибератаките в глобален мащаб, като киберсигурността е и един от проектите в сферата на Постоянното структурирано сътрудничество в сферата на отбраната. Предстои още законодателна работа, докато тези идеи станат реалност, но ЕС върви с бързи стъпки към постигането на по-голяма сигурност.
Освен това, още през 2016 г. ЕК публикува рамка за борба срещу хибридните заплахи срещу ЕС с 22 препоръки за действие в сферата на киберсигурността, анализ на различни и взаимосвързани заплахи, сътрудничество с НАТО и др. Вече има отпуснати средства за първите проекти в тази сфера, а въпросът как да бъде засилена възможността на държавите-членки да реагират на хибридни заплахи е част от дебатите за бъдещето на европейската отбрана.