Георги Първанов: Имам тягостен спомен за 10 януари 1997 година - добре помня сблъсъка пред парламент

Споменът ми за 10 януари 1997 г. е много тягостен, защото добре помня и сблъсъка пред парламента. Помня добре тези атаки. Това каза Георги Първанов - президент на Р България в периода 2002-2012 г., а до избирането му за държавен глава - народен представител и председател на Българската социалистическа партия (1996 – 2001) по повод навършването на 21 години от събитията на 10 януари 1997 г.

„Между другото тогава посрещнах действащия президент д-р Желю Желев, светла му памет, на летището. Той кацна от чужбина с молба за някакво въздействие. Така или иначе това не се получи и нещата се реализираха в един естествен ход. Помня разбира се и много вътрешни битки, съпротива, стремеж на една част от левицата да водим една битка до края с цената на всичко. Слава Богу, това не се получи, защото се видя, че в страната може да има и лидерство, насочено в конструктивна посока“, коментира Първанов пред "Фокус".

Той уточни, че трудно би могъл да обобщи накратко тези многобройни и противоречиви впечатления. „Разбира се, по онова време имаше основания за икономическо и социално недоволство на голяма част от обществото. Протестът имаше своите рационални корени и в същото време беше използван политически от опозицията на един определен етап. Помня добре как бившият премиер Иван Костов определи 10 януари като най-знаменателното събитие на 20 век. Сега вече почти никой не си спомня за това. Признавам, че и аз бях забравил, че днес е датата, на която отбелязваме това събитие – окупацията, атаката срещу парламента и парламентаризма“, допълни Първанов.

„За мен става дума за две тенденции в българската политика, които са си давали сблъсък през годините. Едната е конфронтационната, разрушителната тенденция, която е с най-ярка проява на 10 януари. Другата е съзидателната, която пък има своята най-ярка проява на 4 февруари с връщането на мандата от Николай Добрев, светла му памет, и моя милост. С това показахме, че властта не може да бъде самоцел, че властта трябва да се упражнява за хората и когато това не се случва, нищо по-естествено от това да отстъпиш назад“, подчерта Първанов.

Според него със сигурност е могло да се мисли и са били лансирани много варианти за преодоляване на икономическата и на политическата криза на определен етап. „Имаше варианти и за програмно правителство, което да изведе страната от кризата. Разбира се, опозицията не пожела да приеме този вариант. Нагнети, ескалира протеста и се стигна до този вариант. В крайна сметка всичко е добре и свърши добре. Мисля, че така хората видяха, че една разумна тенденция може наистина в един друг период от време да бъде подкрепена и да получи своите шансове“, каза още Георги Първанов.