Борисов и Ердоган рамо до рамо в исторически за България момент

Желязната църква е храм със славно минало, който и днес дава самочувствие и гордост на българите.

Църквата „Св. Стефан” се издига в кв. “Фенер”, на самия бряг на Златния рог.

В двора на църквата са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.

Ремонтираната църква „Св. Стефан” в Истанбул, известна като Желязната църква, официално ще бъде открита и осветена тази неделя – 7 януари. Това се случва 120 години след издигането. Връщането на храма към нов живот става на фона на нов етап от отношениянията между България и Турция и в контекста на стратегическата роля на страната ни в региона на Югоизточна Европа.

Пряко от Истанбул Novini.bg ще ви направи свидетели на историческите за България събития. Първоначално ще бъде отслужено богослужение от Вселенския патриарх Вартоломей в молитвеното присъствие на Негово Светейшество българския патриарх Неофит, а след това се очаква слова да произнесат министър-председателят на Република България Бойко Борисов, президентът на Република Турция Реджеб Тайп Ердоган, както и председателят на българската общност в Истанбул Васил Лиязе.

Къщата, в която се помещава днес храмът е дарена от княз Стефан Богориди. Цариградските българи обаче я преустроили в дървена църква. Осветена по славянски на 09.10.1849 г. тя, както и изграденият след две години Метох, станали люлка на българското духовно и национално Възраждане. Именно в нея на 03.04.1860 г. по време на Великденската служба, Иларион Макариополски с думите “… и всякое епископство православних!” е поел отговорността на български духовен глава. Пак там за първи път бил прочетен издаденият на 28.02.1870 г. “Ферман”, с който българите се признавали за отделен етнос с право на самостоятелна Църква под името Българска Екзархия.

През 1898 г. на мястото на изгорялата стара дървена църква се издига нова – желязна. Проектът е на арменския архитект Ховсеп Азнавур, а изпълнението на австрийската фирма “Рудолф фон Вагнер”. Състои се от сглобяеми железни елементи с тежина 500 тона. Докарана с кораб от Виена по река Дунав, през Черно море и Босфора, тя е осветена от екзарх Йосиф на 08.09.1898 година.

Около 3,5 млн. евро /близо 16 млн. турски лири/ са вложени в цялостната реставрация на българската желязна църква "Св. Стефан" в Истанбул, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет. От тези средства България е предоставила целево два транша - за 200 000 евро и за 190 000 евро.

Строително-ремонтните дейности и цялостната реставрация на църквата "Свети Стефан" са извършени в рамките на 7 години съвместно от Истанбулската голяма община, Областната управа на град Истанбул и "Фондацията на Православната църква на българската Екзархия" в Истанбул. Собствеността върху църквата е била възстановена от турската държава на "Фондацията на Православната църква на българската Екзархия" в Истанбул с нотариален акт през 2004 г. От тогава са започнали опити за цялостно ремонтиране на храма и запазване на първоначалния му вид. Предприетите действия са в резултат и на Споразумението между министерствата на културата на двете страни по Програма за сътрудничество в опазване на недвижимото културно наследство, подписана за периода 2002 - 2003 г.
Основните строително-ремонтни и реставрационни дейности са започнали през 2011 г., след получаване на разрешение от турската държава, предвид факта, че църквата е исторически паметник, част от културно-историческото наследство на страната. Храмът бе затворен за богослужение поради сериозни проблеми в носещата конструкция, вследствие на корозия.
Ремонтът е започнат от турската фирма "Артун иншаат", която е спечелила обявения търг от Истанбулската голяма община с участието само на турски фирми. Извършени са били мащабни укрепителни дейности в основата на църквата. Фирмата е работила по обекта в периода 2011 - 2014 г. От 2014 г. ремонтните дейности и реставрацията са се извършвали от друга турска фирма "Таш япъ", спечелила новия търг, обявен от Истанбулската голяма община. Главният архитект на проекта по реставрацията е Фикрийе Булунмаз, която ръководи строителния и реставраторски екип.
Финансовите средства за ремонта се осигуряват преимуществено от турската държава и конкретно от Истанбулската голяма община, Областната администрация на Истанбул и община Фатих. Поради сложността на процеса и изчерпване на отпуснатите фондове строително-ремонтните дейности са спирани на няколко пъти в рамките на месеци и впоследствие отново възстановявани. От 2014 г. финансирането е поето изцяло от Истанбулската голяма община с конкретната намеса на тогавашния областен управител на Истанбул Хюсеин Авни Мутлу. Финалната фаза на реставрацията е била осъществена при личната ангажираност на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган.
Във вътрешно архитектурен план е осъществена цялостна подмяна на пода на първия етаж. Реставрирани са всички декоративни елементи по олтара, иконописите, патриаршеските два трона и иконостаса. Въз основа на новоизградения фундамент на храма се е оформило ново многофункционално помещение-крипта, което ще бъде използвано като изложбена зала и други културни прояви на българската общност. Изградена е съвременна климатична и вентилационна система. Подменени са всички пейки за богомолците и посетителите на църквата.
Във външно архитектурен план е извършен цялостен ремонт на металните конструктивни и корпусни елементи на храма. Подменено е изцяло покривното покритие.
Променена е и хоризонталната планировка на двора на храма, като са запазени и изцяло обновени гробните места на погребаните видни български възрожденски духовници. На основата на тази планировка е изградена и нова битова сграда в източната част на двора със санитарни възли и малък кухненски бокс.
Цялостно е изградена оградата на двора, като са запазени оригиналните декоративни елементи.