„Ако изборите за Народно събрание се провеждат сега, за кого бихте гласували?“ показват, че в настоящия момент четири формации биха преминали 4-процентната бариера за влизане в парламента. Ако изборите бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 26,2%, за БСП, 20,2%, за ОП - 5,9%, за ДПС – 4,6%, Воля – 1,6%. За други партии биха гласували 7,1%, а 8,3% заявяват, че не подкрепят никого. Твърдо няма да гласуват 26,1% от анкетираните.
Данните сочат, че избирателите на партиите в управлението стоят зад своите предпочитания от последните избори. Това е и базата в електоралните нагласи, осигуряваща стабилност на правителствената коалиция ГЕРБ - Обединени патриоти.
Като цяло, доверието в работата на българското правителство леко се повишава. Неодобрението към него намалява са сметка на избирателите, които не изразяват мнение дали одобряват или не работата на кабинета.
През декември 43% от анкетираните изразяват одобрение към работата на правителството на ГЕРБ и Обединени патриоти, като пред август одобрението към работата на МС е било 42%. Показателите се запазват устойчиви с лека тенденция за повишение. Това показват резултатите от телефонно експресно проучване на агенция „Барометър България“ в периода 14-18 декември 2017.
Въпросът, зададен на анкетираните, е „Одобрявате ли работата на правителството през шестте месеца на управлението му?“. 45% от запитаните през декември изказват неодобрение, като през август процентът на неодобрение е бил 48%. 12% са без мнение през декември, при 10% при проучването от месец август.
ГЕРБ запазват позициите си на водеща политическа сила, като разликата с втората формация БСП е 6%. Трета политическа сила е коалицията Обединени патриоти, като след нея се подрежда ДПС. При така изразените от респондентите нагласи за гласуване на парламентарни избори партия Воля остава под бариерата за влизане в Народното събрание.
Моментната картина към декември 2017 за нагласите на гласуване за парламент наподобява отразеното при изследването на „Барометър България“ в средата на месец май. Тогава анкетираните отново биха излъчили само четири партии в парламента, като първа политическа сила би била ГЕРБ, втора – БСП, Обединени патриоти и последна – ДПС.
Нагласите на българските избиратели в периода след парламентарните избори от март 2017 и съставянето на правителство (май 2017) до сега изглеждат устойчиви по отношение на декларираните нагласи за гласувани и доверието в кабинета „Борисов“ 3. Обявеният от опозицията вот на недоверие, който предстои през януари 2018 г., чисто математически не би могъл да бъде успешен с оглед на разпределението на броя депутати в Четиридесет и четвъртото народно събрание. Ако се случи минималната вероятност да падне правителството и да има нови избори, то по така дадените заявки от анкетираните български избиратели, ситуацията с разпределението на силите в следващ парламент би била доста идентична с настоящата.
През декември министър-председателят и заместниците му запазват нивата на одобрение спрямо август почти без промяна. Министър-председателят Бойко Борисов запазва позицията си с най-висок рейтинг сред представителите на кабинета с устойчив процент на одобрение 35%. Като втора рейтингова политическа фигура традиционно се откроява вицепремиерът Красимир Каракачанов. Доверието към него нараства с 2%, а към вицепремиера Екатерина Захариева - с 1%. 32% от анкетираните имат доверие в работата на Каракачанов, а 26% - в Захариева. Вицепремиерите Валери Симеонов и Томислав Дончев се одобрявани съответно от 12 и 27%.Резултатите от отговорите на анкетираните на въпроса
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)