Нана Гладуиш: Писна ми да гледат на мен като на нов автомобил, който харчи много

„Всички ние, онкопациентите, вярваме, че има надежда. За съжаление, като представител на пациентска организация, тази вяра не е достатъчна. Не мога да се оповавам само на вярата. Искам рамо. Държавата говори все едно аз проявявам висша форма на гивизелък. Но тук не говорим за гивизелък”, отсече тя. „Не се страхувам от това, че един лекар няма да ме лекува правилно, а че държавата няма да им даде да ме лекуват правилно. Не искам някой да ми пожелава здраве, искам да ми го осигури, да ми го гарантира”, подчерта Гладуиш.