Броят на учениците през 2016 г. в България е намалял със 17 процента в сравнение с 2002 г. и с 11 процента след 2006 г. заради ниската раждаемост и емиграцията, се посочва в Мониторинга на образованието и обучението през 2017 г. в България в рамките на Партньорското консултиране "Приобщаващо образование за всички. Отключване на потенциала на лицата и създаване на устойчиви партньорства за приобщаващо и устойчиво бъдеще на България".
Делът на завършилите висше образование показва дисбаланси по сектори: през 2015 г. 50 процента от висшистите са учили социални науки, стопанско управление и право /средно за ЕС 33 на сто/, а само 7 на сто - науки, свързани със здравето /в ЕС е 13 на сто/, констатира мониторингът. За пет академични години /2012-2016 г./ броят на студентите в България е намалял с 12 процента и е достигнал 250 000, се отбелязва в доклада и се допълва, че този факт отразява както демографски фактори, така и все по-честото предпочитание на българите да учат в чужбина.
Докладът беше представен днес от Стефан Херманс - директор на Дирекцията "Политическа стратегия и анализ" към Генералната дирекция "Образование, младеж, спорт и култура" на ЕК, в присъствието на заместник-министъра на образованието и науката Деница Сачева. В доклада се казва, че броят на учащите във висшето ни образование се е увеличавал до 2009 г., но оттогава е започнал да намалява.
През 2014 г. броят на българите, учещи в чужбина, е бил около 8 процента от всички студенти, а делът на чуждестранните студенти е бил 2,5 процента. Сред основните констатации в доклада са, че в България се обръща по-голямо внимание на приобщаващото образование, започнал е нов подход в борбата срещу преждевременното напускане на училище и се полагат усилия за повишаване на качеството на професионалното образование и обучение. За първи път образованието е толкова високо в политическия дневен ред, включително и на ЕК, каза заместник-министър Сачева.
През последните пет години /2012-2016 г./ общият брой на учащите у нас намалява на всички нива, с изключение на началния етап на основното образование. Мониторингът констатира, че в България преподавателският състав е сред най-бързо застаряващите в ЕС. През 2015 г. почти 50 процента от учителите ни са били на възраст над 50 години, а 28 процента са били на 55 и повече години, което означава, че ще се пенсионират през следващите няколко години. За повишаване на привлекателността на учителската професия секторът "Държавно управление" е обявил планове за двойно увеличение на заплатите на учителите до края на мандата си /2012 г./
През септември 2017 г. учителските заплати бяха увеличени с 15 процента, се посочва в доклада. В него се отбелязва, че се увеличават българите с висше образование, но профилите на завършилите го показват дисбаланси по сектори. Със сегашните 33,8 процента България е на път да постигне своята национална цел от 36 на сто за завършилите висше образование /на възраст между 30 и 34 години/ по стратегията "Европа 2020". Това е под средното за ЕС /39,1 процента/, разликата намалява, но все още е налице голяма неравнопоставеност между половете - 41 процента от жените спрямо само 27,2 процента от мъжете между 30 и 34 години имат завършено висше образование.
Тя заяви, че в доклада се отчита, че в България е нараснал делът на отпадналите от училище в периода 2013-2016 г., но ЕК отчита също и положителния факт, че правителството полага усилия за обхващане и задържане на децата в училище. В доклада положително се отбелязва, че България гарантирано ще увеличава разходите си за образование, включително чрез повишаване на учителските заплати и с инвестиции в образователната инфраструктура, посочи Сачева.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)