Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2018 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 година, която представлява мотивите към законопроекта. В актуализираната бюджетна прогноза са представени средносрочните икономически перспективи и приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година, съобщиха от правителствената пресслужба.
Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 460 лв. на 510 лв. от 1 януари 2018 година, на 560 лв. от 1 януари 2019 година и на 610 лв. от 1 януари 2020 година.
При намаляващо съотношение на държавния дълг към прогнозния БВП през тригодишния период се очаква към края на 2020 г. дългът да възлезе на 23,8 млрд. лв. или 20% от БВП, което се обуславя от подобрената бюджетна позиция на страната.
През периода 2018-2020 година правителството ще продължава да насочва своите усилия в подкрепа на запазване на икономическата и финансовата стабилност, както и за създаване на условия за икономически растеж в съответствие със заложените приоритети, цели и мерки в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 година.
Основните параметри на бюджетната рамка за периода 2018-2020 година показват реалистичност на фискалните цели при спазване на установените фискални правила. В актуализираната прогноза се запазват целите за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП), заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2018-2020 година, съответно за 2018 и за 2019 година от 1% и 0,5% от БВП и достигане на балансирана бюджетна позиция през 2020 г., чрез придържане към плавни и премерени консолидационни стъпки в рамките на 0,4-0,5% годишно за прогнозния период.
Политиката по приходите е ориентирана към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата и насърчаване на инвестициите чрез запазване на ниски нива на данъчните ставки на корпоративните данъци и данъците върху доходите на физическите лица, ограничаване на данъчните измами и повишаване на макроикономическата и фискална устойчивост в дългосрочен план. Приходната част на бюджета в средносрочен план е с тенденция на намаление от 36,2% от БВП за 2018 г. до 35,5% от БВП през 2020 година. В средносрочен план не се предвиждат значителни промени при данъците, които са един от основните инструменти на фискалната политика. С цел достигане на минималните нива на акцизните ставки в ЕС и в съответствие с договорения преходен период е прието поетапно увеличаване на акцизната ставка на цигарите за достигане на минималния акциз от 177 лв. на 1000 къса към 01.01.2018 година.
Възможностите за финансиране на публичните разходни политики са ограничени в рамките от 37,2% от БВП през 2018 г. до 35,5% от БВП през 2020 г., съобразено със заложените цели за дефицита по КФП и очакваното ниво на приходната част на бюджета. Общите разходи по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление като процент от БВП и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за дефицита.
Приоритетите в Бюджет 2018 са фокусирани върху мерки, свързани с продължаване на реформите в сектор „Образование“, с отбраната и сигурността, социалната и здравна политика, както и провеждането на Председателството на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 година.
С Бюджет 2018 се осигурява подкрепа за педагогическите специалисти и привличане на млади хора в професията. Продължава стартиралото през 2017 г. увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование с цел постигане двойно увеличение на размера на средствата за възнаграждения до 2021 г., предвидено в управленската програма на правителството. С цел обвързване на финансирането с качеството на образованието от 2018 г. ще се извърши промяна в системата на делегираните бюджети, като финансирането няма да зависи само от броя на децата и учениците, а и от броя на паралелките, от спецификата на региона, в който се намира училището, а в по-дългосрочен период – и от качеството на образователния процес.
С Бюджет 2018 са осигурени средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, включително и средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за придобиване на авиационна техника и на многофункционални модулни патрулни кораби. Предвижда се увеличаване на разходите за персонал, необходими за изпълнението на политиките в областта на отбраната и сигурността.
В социалната сфера от 1 януари 2018 г. е предвидено увеличение на обезщетенията и помощите за отглеждане на малко дете от една до две годишна възраст, за отглеждане на дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца и на минималния дневен размер на паричното обезщетение за безработица. През 2018 г. се предвижда продължаване на финансирането на социалните услуги „Личен асистент“, „Социален асистент“ и „Домашен помощник“ за подобряване качеството на живот на хората с увреждания, както и на деца, които се нуждаят от постоянна грижа в ежедневието си. Предвидено е и увеличение на средствата за персонал за социалните работници, за да бъде запазен административният капацитет и нормалното функциониране на структурите към министъра на труда и социалната политика.
В сферата на здравеопазването за 2018 г. е предвидено допълнително право на разходи в размер на 400 млн. лв. по бюджета на НЗОК. Като приоритетни направления и дейности остават спешната медицинска помощ, електронното здравеопазване, майчиното и детско здравеопазване, асистираната репродукция, лечебните заведения за болнична помощ, както и лекарствената политика. Ще се създадат предпоставки за контрол и ефективност на разходите в системата на здравното осигуряване и за осигуряване на качество на лечението и достъп до медицинска помощ. Допълнителни разходи са предвидени и в подкрепа на приетата от Министерския съвет Концепция за развитие на системата за спешна медицинска помощ в Република България 2014-2020 г.
Осигурителната политика за периода 2018-2020 г. предвижда запазване на съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване. За 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с един процентен пункт. За периода 2018-2020 година се увеличава минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за 2018 година в размер на 510 лв.; за 2019 година – 560 лв.; за 2020 година – 610 лв., като отпада скалата за определяне на диференцирани минимални осигурителни доходи, съобразно облагаемия доход. Промяната в механизма ще доведе до облекчаване на администрирането на този вид доходи както за НАП, така и за задължените лица. От началото на 2018 година се предвижда и увеличение на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 300 лв. на 480 лева.
По отношение на пенсионната политика в периода 2018-2020 г. продължава увеличаването на възрастта за придобиване право на пенсия от 1 януари всяка година с по 2 месеца за жените и с по 1 месец за мъжете. Необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и за двата пола продължава да се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 35 години и 10 месеца за жените и 38 години и 10 месеца за мъжете през 2020 година. Минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор „Сигурност” продължава да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 53 години и 6 месеца през 2020 година.
През планирания период са разчетени средства за реализиране на основната част от големи проекти по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 г. като лот 3.1 и лот 3.3 от автомагистрала „Струма“, рехабилитация на железопътната инфраструктура и разширение на метрото в София. Оперативна програма „Региони в растеж” също се характеризира със сериозен размер на разходи за инфраструктура.
Управлението на държавния дълг ще бъде в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика и ще отчита състоянието и прогнозите в тригодишен хоризонт на основните макроикономически показатели. Към края на първото полугодие на 2017 г. номиналният размер на държавния дълг намалява до 25 199,3 млн. лв. в сравнение с нивото от 25 751,1 млн. лв., отчетено в края на 2016 година, а към края на деветмесечието на 2017 г. номиналният размер на държавния дълг възлиза вече на 23,5 млрд. лв., като въз основа на очакваното изпълнение на дълговите параметри към края на бюджетната година се предвижда до достигне ниво от 23,6 млрд. лв. или под прага на предвиденото в Закона за държавния бюджет за 2017 г. дългово ограничение от 23,9 млрд. лева.
През 2018 г. се планира поемането на нов вътрешен държавен дълг под формата на ДЦК в размер до 1 млрд. лв. за частично покриване на предстоящите погашения по дълга на обща стойност от 1,6 млрд. лв., в т.ч. 1,2 млрд. лв. падежи на държавни ценни книжа на вътрешния пазар и 0,4 млрд. лв. погашения по външни държавни заеми. Останалата част от 0,6 млрд. лв. ще бъде покрита със средства, спестени от осигуреното финансиране на планирания дефицит за 2017 г. поради очакванията за балансирано бюджетно салдо към края на годината. Реализирането на отрицателно нетно дългово финансиране се очаква да доведе до намаление на държавния дълг до 23,5 млрд. лв. към края на 2018 г. или 22,3% от прогнозното ниво на БВП.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)