Злато, сребро и уникални находки постъпиха в НИМ

Възможно е тази златна монета да е част от парите, които младият император е платил за подкрепата, защото знаем, че тогава, а и сега някои работи се заплащат - „сиренето е с пари”.

Край Новозагорското село Дядово приключиха разкопките, спонсорирани от фондация „Българска памет – братя Диневи” , съобщи директорът на НИМ проф.Божидар Димитров.

Последните дни от управлението на Божидар Димитров като директор на Националния исторически музей, археолозите, които привършват археологическия сезон, затрупват шефа си с редки находки. По някакво неписано правило - всички археолози ще потвърдят, че най-ценното изплува от земята в последните дни на археологически разкопки.

Днес от крепостта Русокастро, Бургаско, където тази година бе открит най-големият феодален замък в България с площ 2,5 дка (досега откритите 41 замъка са с площ не повече от 1 дка), в НИМ постъпи златна монета на император Андроник II (1282-1328). Андроник II е известен с това, че прави своя внук - Андроник III съимператор, но младият император не е доволен от управлението на дядо си, затова започва гражданска война с него. Пристиснат, дядо му потърсва помощ от българския цар Михаил Шишман, женен за Теодора, сестрата на младия император. Светослав изпраща отряд от елитни бойци, които трябва да отидат в Константинопол (Цариград) и да го бранят в полза на стария император, но всъщност имат инструкция в една безумна нощ да заемат входните врати на града и да ги отворят пред българската армия, която тайно ще премине 200 км от българската граница до Константинопол. Шпионите донасят на младия император за тайния замисъл на българите да овладеят Константинопол за първи път след кан Тервел (705 г.) и – нещо, което не успяха нито Крум Страшни, нито Симеон Велики. Младият император Андроник III се обръща с гневно писмо към шурея си Михаил Шишман, че това не е честно и по роднински. Михаил Шишман естествено отрича замисъла си и изтегля войската си от границата, която е минавала от там.

Оловен византийски печат бе открит в друга гранична крепост, разположена край с.Маточина, до турската граница. На печата от едната страна е изобразена Богородица Оранта, а от друга – дълъг надпис, показващ кой е изпращачът на писмото до управителя на крепостта.

Печатът е от XIII-началото на XIV век и също може да се свърже с бурни събития. По това време крепостта е на византийска територия и това са били ловни дворци на византийските императори. По това време в Созопол най-неочаквано се откъсва от българската държава и гръцкото население там, което е мнозинство, заявява, че иска да бъде управлявано от Византия.

Цар Михаил Шишман преценил, че може да си върне града, но с цената на живота на 1000-2000 войници, защото това бил добре укрепен полуостров. И отказва да обяви война. Но най-неочаквано Теодора, сестрата на младия император Андроник III, предлага на Михаил Шишман, за да не губи български войници при превземането на императорските дворци, да обмени крепостта Маточина за Созопол. Както и става. И всички са доволни.