Хрисосотира е малък полуостров, разположен в източната част на землището на гр. Черноморец, Община Созопол. Екип под ръководството на проф. д-р Иван Христов за четвърта поредна година проучва една от най-големите крепости в района на Бургаския залив. Констултант на проучванията е доц. д-р Людмил Вагалински (Директор на НАИМ при БАН). В експедицията участват д-р Маргарита Попова (зам.ръководител) , Антония Йорданова, работници от Черноморец и с. Маринка.
Снимка: НИМ
Снимка: НИМ
Разкопките се осъществяват със средства на Министерството на културата и Националния исторически музей. Те са част от голям научен проект на музея имащ за цел да се анализират археологическите и исторически сведения за крайморските крепости и пристанища в провинция Хемимонт за периода V-VІІ век.
Разположеното укрепено селище на площ 73 дка е получило своето име , вероятно при приеменуването на Аполония Понтика на Созопол след ІV век. За разлика от древния полис, Хрисосотира има твърде кратка историческа съдба. От средата на V век до началото на VІІ век тук съществува гъсто заселено селище, което притежава строго уредена вътрешна планировка, представителна обществена сграда -седалище на висш духовник или управител, складови помещения, култови сгради. Крепостната стена на полуострова се простира над 300 м, в които са включени 4 мощни кули. Изброените елементи на поселищната система дават основание на проф. Иван Христов да твърди, че проучвания обект от НИМ всъщност е малък град - част от големия късноантичен мегаполис Созопол.
Тазгодишният сезон се отличава от предишните поради проведените проучвания в западния и южен сектор на обекта в непосредствена близост до тихия залив, носещ същото име като полуострова. Разкопките са проведени на площ 1 дка. Проучени са 6 сгради от ранновизантийския период ( казармена постройка до една от кулите, жилищни сгради с прилежащите улици и оградени дворни пространства).
Особен интерес предизвиква т. нар. „сарафска сграда“. Назована е така от екипа на експедицията поради факта, че в нея са открити 7 бронзови теглилки за скъпоструващи стоки и златни византийски монети. Всички те са предназначени за нуждите на локални стоково-парични отношения и то в зона, която определено е назована не само крайбрежна, но и пристанищна. В конкретния случай археолозите отчитат факта, че паметници притежават качеството на колективна находка в затворен археологически комплекс, който е добре датиран за началото на VІІ век. Разположението на сградата в непосредствена близост до пристанищната зона на крепостта Хрисосотира я превръща в своеобразен ponderarium – място в което се съхранявали комплекти от теглилки с различна номинална стойност.
При оглед на акваторията на полуострова е локализирана пристанищната зона на Хрисосотира. Тя е разположена от южната страна на обекта. Под вода са забелязани останките на древен кей, както и основите на късноантични сгради, които в периода V-VІІ век все още не са били заляти от водите на Черно море. Екипът на проф. Христов вече подготвя подводна експедиция за следващия сезон, когато ще се търси потънал византийски кораб натоварен с амфори.
При разкопките това лято край Черноморец са открити 80 ценни движими културни ценности. Находките включват различни номинали бронзови монети, керамични съдове, лампи за осветление, накити(пръстени, коланни аксесоари, обеци и фибули), кандило, епиграфски паметник. Интерес предизвиква вграден в един от зидовете на сграда от VІ век каменен блок, на който са врязани грижливо кръстове и криптограма с гръцки букви (ХМГ: Χ(ριστὸν) Μ(αρία) [γ(εννᾷ)]. ἀμήν."Мария ражда Христос. Амин").
До миналата година се смяташе, че Хрисосотира е превзета и опожарена от аварите през 614 г. Откритият под рухналия покрив на една от сградите фолис (вид бронзова византийска монета) на император Констанс ІІ (641-668 г. ) променя тази датировка. На лицевата страна на монетата е изобразен императорът с неговия син Константин ІV Погонат. Изглежда Хрисосотира, както и по-големите крепости като Созопол, Урдовиза и Ахтопол остояват на варварските нашествия и остават „гръцки“ крайморски аванпостове на Константинопол през втората половина на VІІ век. С прекъсване от шест столетия Хрисосотира е заселена отново през ХІІІ век. Откритите в повърхностните пластове десетки фрагменти от съдове с монохромна глазура доказват, че до идването на турците тук през ХV век съществува голямо селище.
По принцип сграфитото с жълта монохромна глазура е най-характерният тип трапезна керамика по черноморското крайбрежие и се среща във всички селища. Според специалистите на юг от Хемус точни аналогии и паралели на находки от Черноморец има в Ахтопол, Урдовиза и Созопол, както и сред най-късните находки от Палеокастро в Поморие и Акве Калиде, които според общата хронология на обектите могат да се отнесат към края на ХІІІ в. На север от Стара планина сграфитото с жълта монохромна глазура доминира в пластовете от края на ХІІІ и ХІV в. във Варна, Кастрици и Калиакра. Малко изненадващо според специалиста по средновековна керамика Мария Манолова, като общ комплекс съдовете от Хрисосотира имат най-точни аналогии в Кастрици, където подобни находки със сигурност се датират в жилищните хоризонти от ХІV в. Приликата със съдове от крепостта до Варна вероятно се дължи на морската търговия.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)