НИМ започва спасителни разкопки в крепост край Ивайловград

Националният исторически музей започва спасителни археологически разкопки в крепостта Белоградец, разположена на хълмисто плато над село Гугутка, Ивайловградска община, съобщи директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.

Откъде са дошли преселниците, засега е загадка. Най-вероятно - от украйнския Белград. Отвъддунавските български земи често са използвани от българските царе като демографски резерв за заселване на новозавладени територии на юг от Дунав.

Аварийните действия на НИМ се налагат заради зачестилите сигнали за иманярска дейност в крепостта. Причината за този внезапно бликнал иманярски интерес, според директора на НИМ, е наистина хубав документален филм на една българска телевизия. Нещата, които научиха от този филм не само милионите зрители, но и иманярите, са, че крепостта е една от най-големите измежду шест хиляди на българска територия, запазена е много добре до 8-9 метра височина и е една от тридесетте крепости, в които е имало феодален замък. Този в Белоградец е запазен до втория етаж включително.

За ръководител на разкопките е назначен Филип Петрунов, който разкопава в момента крепостта Лютица, в близко съседство с Белоградец. Любопитното е, че средновековното име на крепостта се е запазило сред местното българско население. То означава „Малкия Белград” и обикновено се дава, когато преселници от Голям Белград основават ново селище. Но на територията на средновековните български царства има три големи Белграда – днешната сръбска столица, Белгород – Днестро́вский в Украйна и Белград /Берат/ в Албания.