НИМ започва спасителни разкопки в крепост край Ивайловград

Откъде са дошли преселниците, засега е загадка. Най-вероятно - от украйнския Белград. Отвъддунавските български земи често са използвани от българските царе като демографски резерв за заселване на новозавладени територии на юг от Дунав.

Националният исторически музей започва спасителни археологически разкопки в крепостта Белоградец, разположена на хълмисто плато над село Гугутка, Ивайловградска община, съобщи директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.

Аварийните действия на НИМ се налагат заради зачестилите сигнали за иманярска дейност в крепостта. Причината за този внезапно бликнал иманярски интерес, според директора на НИМ, е наистина хубав документален филм на една българска телевизия. Нещата, които научиха от този филм не само милионите зрители, но и иманярите, са, че крепостта е една от най-големите измежду шест хиляди на българска територия, запазена е много добре до 8-9 метра височина и е една от тридесетте крепости, в които е имало феодален замък. Този в Белоградец е запазен до втория етаж включително.

За ръководител на разкопките е назначен Филип Петрунов, който разкопава в момента крепостта Лютица, в близко съседство с Белоградец. Любопитното е, че средновековното име на крепостта се е запазило сред местното българско население. То означава „Малкия Белград” и обикновено се дава, когато преселници от Голям Белград основават ново селище. Но на територията на средновековните български царства има три големи Белграда – днешната сръбска столица, Белгород – Днестро́вский в Украйна и Белград /Берат/ в Албания.