През тази година добивът на пчелен мед ще падне под 10 000 тона

Михайлов каза, че мярката за държавно подпомагане "de minimis" през тази година е била отказана на пчеларите. Тя от порядъка на 7 милиона и може да свърши добра работа за закупуване на лекарства, храна и т.н., обобщи пчеларят.

През тази година добивът на пчелен мед у нас ще падне под 10 000 тона, прогнозира председателят на Съюза на българските пчелари Михаил Михайлов, в интервю за БТА.

Миналата година добивът на пчелен мед в страната беше около 10 000-10 500 тона, но тази година ще е по-малко, най-вероятно той ще е под 10 000 тона, каза Михайлов. Той уточни, че интервалът, в който варират добивите на мед в страната, е между 6000 и 12 000 тона годишно. Това е максимумът, който се произвежда в страната, отбеляза той. Дали намалява добивът е много трудно да се обобщи и да се генерализира какъв е резултатът - за съжаление, резултатите са разнородни, коментира Михайлов.

Според него в Североизточна България, по течението на река Дунав, в Тракия има сравнително добри добиви, но в районите на Югозападна България положението е трагично. Като обобщение продукцията ще е по-ниска от предходни години, посочи Михайлов. Той каза, че и през тази година продукцията е спасена от масивите със слънчоглед. Знаем, че около 5-6 милиона декара годишно се засяват със слънчоглед в страната и това е пашата, която ни дава стоковия мед, който ние очакваме, обясни пчеларят.

Около 70-75 процента от българския мед се изнася

Около 70-75 процента от българския мед се изнася в страни от ЕС или в трети страни, коментира още Михайлов. Той каза, че това е доходоносно за държавата. Останалата една трета остава за пчеларите, част от него за подхранване на пчелите и за населението у нас.

Цената на дребно на предлагания пчелен мед е реална, посочи Михайлов, но допълни, че е нереална цената на едро. По думите му разликата между цената на едро и на дребно е от 50 до 100 процента. Браншовикът е категоричен, че трябва максимално да се увеличи цената на едро.

За най-популярния мед - полифлорен, билков мед, цената за 1 килограм е 10 лева на дребно, на едро - 4 лева. За биологичния мед - той е с по-висока цена - 5-6 лева за килограм на едро. На дребно той струва около 12 лева. Разликата между цените на дребно и на едро я има, но не трябва да е толкова голяма, смята Михайлов.

По думите му разликата отива при търговците и преработвателите. Според него изкупната цена на едро трябва да бъде минимум 6 лева за килограм за конвенционален мед, а 8 лева трябва да бъде за биологичен мед, тъй като при него има много ограничения.

Броят на действащите пчелари е намалял, но в сектора влизат и млади хора

Според статистически данни в момента действащите пчелари са около 19 000, но те прогресивно намаляват, коментира Михайлов. Той уточни, че това са пчелари, регистрирани като животновъдни обекти, което е задължително. В сектора има млади хора и те са привлечени главно от програмите, каза Михайлов. Има и приемственост във фамилиите. Често се случва дядото да е пчелар, после бащата, а след него и синът, разказа той.

Михайлов съобщи, че в София браншовият пчеларски съюз вече 25 и повече години провежда ежегодно курс за обучение на млади пчелари. Всяка година в бранша постъпват около 30-40 души пчелари, посочи специалистът. Според Михайлов това е много добре, защото младите са от различни краища на страната. Той смята, че така има равнопоставеност и подмладяване в сектора.

Около 2000-3000 пчелари кандидатстват годишно по програми за подпомагане

Много малка част от пчеларите - около 2000-3000 годишно, кандидатстват по програми за подпомагане, съобщи още Михайлов и уточни, че това е на фона на 19 000 пчелари в страната. По думите му програмата е устроена така, че по отделните мерки в нея могат да кандидатстват само пчелари, които са регистрирани като земеделски стопани, което означава те да се самоосигуряват. За малките пчелари - с 50 или по-малко пчелни семейства, е практически неизгодно, смята Михайлов. Причината е, че при кандидатстване, средствата, които малкият производител е дал за осигуровки и поддръжка на пчелните семейства, надхвърлят понякога двукратно помощта, която той ще получи по програмата, отбеляза той.

Според Михайлов този проблем може да бъде решен, както е направено това в Полша. Той каза, че там е решено, че пчелари с до 80 пчелни семейства, до 80 кошера, не е необходимо да се регистрират като земеделски стопани, но могат да участват в европейски програми. Това е идеално решение, за нас не е необходимо да са 80 семейства, но нека да бъдат 50 кошера, това е някаква средна бройка, обясни той. Михайлов допълни, че до 50 пчелни семейства - това са дребните пчелари, които са около 90 процента от всички.

Националната програма за пчеларите е достатъчна като средства, годишно тя е от порядъка на 7 милиона лева, което прави за тригодишния период около 20-21 милиона лева, коментира председателят на съюза. Тези средства са неравномерно разпределени по отделните мерки, а най-голям интерес има към мярката за кошери, майки и пчелни семейства, каза Михайлов. Той уточни, че и по другите мерки има кандидати.