Змии хапят по 200 души през лятото

Змии хапят по трима души на ден. Данните са за цялата страна за последните два месеца от лятото, когато е бил пикът и влечугите са излизали на открито и са паникьосвали хората. Това прави близо 200 пострадали души, които са минали през болници и лечебници, по данни от МВР.

Подадените сигнали до тел. 112 пък са били около 100, пише "Монитор". След лятната активация на влечугите идва и есенната, когато покрай прибирането на реколтата хората нарушават местообитанията им и те отново излизат от скривалищата си. Само за това лято има инцидент със змия пред читалището в столичния „Младост 1“, в бургаския жк „Славейков” до бл. 1Б и 1В и в автокъща в Дупница. Те са касаели изпълзяла змия на централен площад, влечуго в двора, както дори и няколко змии в детска градина в Джерман, където животинките просто се припичали на слънце.

„Когато получим сигнал, го препращаме към пожарната или към общината. В повечето случаи обаче те си прехвърлят топката, която отива към РИОСВ“, обясниха от спешния телефон. В регионалната инспекция по околна среда в София обаче има единици сигнали за змии тази година, показа проверка на изданието. Районните здравни инспекции не следят за влечуги, ангажимент за това имат общините, казаха от РЗИ – София. В крайна сметка на мястото винаги се отзовавали пожарникари, които със специални щипки опитвали да заловят влечугите. След това те се пускат или в естествената им среда, или се дават на някой зоопарк.

Най-много се обаждали баби, на които им е поверено да гледат внучета. По време на игра в градинка пред блока възрастните жени често забелязвали пълзящи влечуги в тревата и веднага грабвали телефона. „Често се случва змиите да са домашни. Стопаните им не ги гледат в подходящи терариуми и те бягат. Тогава получаваме сигнал от жителите в блока, в който е живее любителят на влечугите“, обясниха още от полицията. Глоби обаче няма, тъй като и никой не си признавал, че змията е негова, за да не си навлече гнева на комшиите. Освен за змии пожарникарите ежедневно се отзовавали на стотици сигнали за други животни. От началото на годината е имало близо 200 оплаквания от оси, пчели и други насекоми. В повечето случаи се касаело за кошери, които хората не знаят, а и не смеят да премахнат сами. Рекорд по подадени оплаквания на тел. 112 има за кучета и котки, заключени в автомобили, или такива, които са се качили високо и не могат да слязат. Тези сигнали са близо 1000.

Херпетолозите са категорични, че влечугите се активизират с рязкото затопляне на времето. “Змиите сега са най-отровни, защото след зимната летаргия отровата им е с най-висока концентрация“, обясниха обясни пред „Монитор“ херпетологът Георги Попгеоргиев. Влечугите най-често хапят по краката, по-точно по подбедрицата или ходилото. Смокът е първият вид, за който повечето хора се сещат, когато видят пълзящите животни. Неговата атака не е отровна, но в никакъв случай не е безобидна, защото хапе болезнено. При алергична чувствителност от страна на ухапания обаче може да се развие анафилактичен шок, който в много случаи завършва фатално. Всъщност за лекарите породата на хапещата змия не е от значение, защото третирането срещу ухапване е едно и също – бие се серум който неутрализира впръсканата от зъбите на влечугото секреция. Отокът около ухапаното място и следите от зъбите са идентични за отровни и неотровни змии. По процедура пострадалите се обработват в спешното отделение на най-близката болница, а после се изпращат за неколкодневно наблюдение в хирургично отделение.

Според специалисти увеличената популация на змии и съответно повечето атаки срещу хора се дължи на човешкия фактор – обраслите и неподдържани дворове. Причината не е намаленият брой на таралежи, които се смятат за защитници против влечугите, обясниха биолози. Таралежите издържат само едно ухапване „Таралежите трудно ще се справят сами със змийската заплаха, защото те не са главната им храна. Таралежите нападат пълзящите животни само в крайни случаи“, разказват биолози.

Еколози пък припомниха, че е против закона да се отглеждат домашни таралежи, за да се използват като „кучета пазачи“ против влечуги. „Балканският таралеж е защитен от Закона за биологичното разнообразие. В домашни условия могат да се гледат само декоративни африкански.“ Освен това специалисти опровергават мита, че таралежите имат пълен имунитет към змийската отрова. „За разлика от мангустите, които са напълно имунизирани от змийска отрова, таралежите, макар и големи любители на лова на змии, са устойчиви към нея само частично. От поразяващото действие на отровата ежковците са защитени чрез протеина еринацин, но ако змията успее да ухапе таралежа няколко пъти, битката може да завърши не в негова полза“, обясняват специалистите.