Колекцията от ръкописни и печатни книги на НИМ излезе в книга

Иран и цената на конфликта

Сред славянските ръкописи безспорно първо място заема Боянският псалтир, изписан на пергамент през ХІІІ в. Той е не само представителен за ранната, старобългарска редакция на псалтирния текст, но има и собствена интригуваща история. Ръкописът е намерен зазидан в южната стена на Боянската църква по време на реставрационни дейности. Зазиждането на ръкопис в стените на строяща се сграда е било честа практика през Средновековието. Вярвало се е, че книгата, съхраняваща боговдъхновени слова, ще е пазител на цялата постройка. От ХІV в. са запазени 4 ръкописа и един фрагмент. Особено интересен е пергаментният Панигирик от средата на ХІV в., съдържащ преписи на старобългарските книжовници Климент Охридски и Йоан Екзарх. От ХІV в. е препис на Историческа палея (преразказ на Библията в частта от Сътворението до времето на цар Давид с апокрифни елементи) в ръкописен сборник с апокрифни текстове. Фрагменти от този ръкопис се съхраняват в Архива на Македонската Академия на науките. Впечатляващ с украсата си и калиграфското си писмо е Изборният апостол от ХІV в., вероятно изработен в Търново. Тези ранни ръкописи отреждат на НИМ мястото на особено важно хранилище, тъй като е добре известно колко малко ръкописи от тези ранни епохи са оцелели и колко много от българското книжовно културно наследство е трудно достъпно, тъй като се съхранява в чуждестранни библиотеки.
По-късната ръкописна традиция е документирана с една група богато украсени псалтири, свързани с ръкописното средище в с. Аджар (дн. Свежен), Карловско, процъфтяло в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. Във фондовете на музея има ръкописи-автографи на Софроний Врачански, на учителя му Милко Котленски, преписи на реликвата „История Славянобългарска”, дело на българския будител Паисий Хилендарски, положила началото на Българското възраждане. С три ръкописа е представен и видният преписвач и илюстратор от възрожденската епоха даскал Тодор Пирдопски.