Колекцията от ръкописни и печатни книги на НИМ излезе в книга

В изданието са представени с идентификации, описания и илюстрации най-представителните ръкописи и печатни издания, които се съхраняват в НИМ.

Излезе от печат книгата „КНИЖОВНИТЕ БОГАТСТВА В НАЦИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ“ от поредицата „Колекциите на Националния исторически музей”, инициирана от директора на музея, проф. Божидар Димитров, за популяризиране на културните ценности, съхранявани в най-големия български музей, съобщиха от НИМ.

Внимание заслужава и колекцията от ръкописна и печатна книжнина на българите католици, създадена на български език и записана с латиница, както и над 50 еврейски ръкописи и печатни издания. Така музейната сбирка представя широка панорама на писмените традиции в културната история на човечеството, а пред любознателния читател се разкрива историята на книгата от Средновековието през Ренесанса до модерната епоха.

Колекцията от ръкописни и печатни книги, съхранявани в НИМ, е истинско съкровище на писмени традиции и прецизно изработени кодекси. В музейната сбирка се съхраняват 45 славянски ръкописа и фрагменти, създадени в периода ХІІІ – ХІХ в., 4 гръцки – ХІІ-ХІХ в., 7 арабски – ХVІІІ-ХІХ в., османо-турски документи от ХІХ в., както и внушително количество старопечатни книги – печатани на кирилица, гръцки, латински, френски, немски, английски, италиански.

Корпусът от старопечатни книги, съхранявани в НИМ, е представителен според критериите на световната музейна практика. Старопечатната книга се явява в културния живот на славянските народи на Балканите, когато те са поставени в условията на чуждо етническо и религиозно владичество. Тя им помага да съхранят етническото си самосъзнание и религиозната си идентичност. Защото началото на кирилското книгопечатане е положено с богослужебните книги. В сбирката на музея има ранни образци на кирилската печатна книга – изданията на Божидар Вукович, реализирани във Венеция, смятана за „люлката на кирилското книгопечатане“.

Сред гръцките ръкописи интерес представлява преписът на хрониката на Йоан Скилица от ХІІ в., в която се съдържат редица сведения за българската история от времето на цар Самуил. Сред арабските ръкописи впечатление правят преписи на Корана, различни текстове с беседи и тълкувания на религиозни текстове.

Сред печатните книги на латински и гръцки има редки и ценни издания на съчинения на Теофилакт Охридски, слова на Марк Тулий Цицерон и др. Трябва да се спомене специално глаголическият Бревиар от 1761 г. като пример на използването на глаголическата азбука в Хърватско почти до края на ХVІІІ в.

Сред славянските ръкописи безспорно първо място заема Боянският псалтир, изписан на пергамент през ХІІІ в. Той е не само представителен за ранната, старобългарска редакция на псалтирния текст, но има и собствена интригуваща история. Ръкописът е намерен зазидан в южната стена на Боянската църква по време на реставрационни дейности. Зазиждането на ръкопис в стените на строяща се сграда е било честа практика през Средновековието. Вярвало се е, че книгата, съхраняваща боговдъхновени слова, ще е пазител на цялата постройка. От ХІV в. са запазени 4 ръкописа и един фрагмент. Особено интересен е пергаментният Панигирик от средата на ХІV в., съдържащ преписи на старобългарските книжовници Климент Охридски и Йоан Екзарх. От ХІV в. е препис на Историческа палея (преразказ на Библията в частта от Сътворението до времето на цар Давид с апокрифни елементи) в ръкописен сборник с апокрифни текстове. Фрагменти от този ръкопис се съхраняват в Архива на Македонската Академия на науките. Впечатляващ с украсата си и калиграфското си писмо е Изборният апостол от ХІV в., вероятно изработен в Търново. Тези ранни ръкописи отреждат на НИМ мястото на особено важно хранилище, тъй като е добре известно колко малко ръкописи от тези ранни епохи са оцелели и колко много от българското книжовно културно наследство е трудно достъпно, тъй като се съхранява в чуждестранни библиотеки.
По-късната ръкописна традиция е документирана с една група богато украсени псалтири, свързани с ръкописното средище в с. Аджар (дн. Свежен), Карловско, процъфтяло в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. Във фондовете на музея има ръкописи-автографи на Софроний Врачански, на учителя му Милко Котленски, преписи на реликвата „История Славянобългарска”, дело на българския будител Паисий Хилендарски, положила началото на Българското възраждане. С три ръкописа е представен и видният преписвач и илюстратор от възрожденската епоха даскал Тодор Пирдопски.