Симптомите на паникатаката се проявяват още в юношеска възраст. Това състояние е много по-забележимо при жените, отколкото при мъжете. Силният пол също страда от него, но обикновено се старае да не го проявява. От друга страна това подтискане в себе си може да усложни състоянието и с времето човек да развие страхова невроза, депресия или дори гранично състояние на сериозно психично заяболяване.
Проблем при диагностицирането на паникатаката е, че пролявите й много наподобяват соматични заболявания, например инфаркт, астма или друго заболяване.
Това състояние не е болест. Страхът е моторът на паникатаката. Той показва здрава спасителна реакция на организма при наличие на ситуация, която в очите на конкретния човек се явява като опасност.
Тийнейджър се е оплакал от недостиг на въздух, често суха кашлица, стягане в областта на гърлото, понякога дори втрисания. "Лечението" започва с антибиотици, като при тривиално респираторно заболяване. След неуспешната терапия следват различни изследвания, включително и с ядрено-магнитен резонанс. Правят се и тестове за алергии. Специалист по уши, нос, гърло установява, че всъщност става въпрос за паникатака. Предписва почивка, промяна на средата и последващи срещи с психотерапевт, което премахва симптомите, но чак след шест месеца. Приблизително това е времето, за което те могат да отминат. В стресови ситуации обаче те отново могат да се появят, но за кратко.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)