Бащата на садизма и 14 юли 1789 г.

На 14 юли Франция отбелязва своя национален празник – Деня на превзимането на Бастилията през 1789 г. Безспорно, летният ден се нарежа сред събитията, родили нашия нов свят и определено може да се каже, че нахлуването на разярената тълпа в кралския затвор в Париж става повод за промени, обърнали историята.

Малцина знаят, че поредната искра от недоволството на французите е била хвърлена от може би най-известния по това време лишен от свобода мъж – Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад, или накратко, Маркиз дьо Сад, които вика за помощ от Бастилията.

Разбира се, трудно е да се припише заслугата на един-единствен човек в обръщането на хода на историята. Думите на скандалния благородник биха могли да останат и глас в пустиня, ако във френското кралство нямаше нещо гнило.

До края на ХVIII век малцинството от населението (аристократите и свещениците) е държало властта и получавало всички, свързани с управлението облаги. Мнозинството, така нареченото Трето съсловие, от своя страна, е плащало данъците, за да могат благородниците и клириците да се се радват на охолство и сладък живот. Лошите реколти следват една след друга и това увеличавало данъчното бреме върху основната част от населението. Приписваните на съпругата на Луи ХVI – Мария-Антоанета народът да яде пасти, когато няма хляб, също не допринасят за успокояване на обстановката.

Външният фактор също има своята роля. Заради загубата на Седемгодишната война срещу Великобритания (1756-1763 г.) Франция е принудена да се прости с мечтите си за създаване на колониална империя. Подкрепата за разбунтувалите се срещу Лондон северноамерикански колонии също попарва мечтите за реванш. В същото време раждането на САЩ на 4 юли 1776 г. дава пример. Едно от първите искания на въстаналите северноамериканци е да имат представителство във властта, защото плащат данъци. Безспорно събитията от западния бряг на Атлантика са оказали влияние върху развитието на Стария континент.

Началото

За да преодолее противоречията монархът решава за пръв път от 175 години да свика Генералните щати (парламента). Луи ХVI още на първото заседание на 5 май 1789 г. заявява, че не иска опасни нововъведения и очаква от депутатите да намерят средства за закърпването на бюджета. В отговор парламентаристите от Третото съсловие заявяват, че те ще решават съдбата на Франция и се провъзгласяват за Национално събрание. По-късно към бунтовниците се присъединяват и свещеници, и аристократи. Когато на 20 юни разбунтувалите се депутати пристигат на работното си място, пленарната зала е заключена. Тогава те отиват в Залата за игра на топка и полягат клетва, че няма да се разпуснат, докато във Франция няма Конституция.

Кралят отговаря, че няма да допусне нито ограничаване на правата си, нито коренна промяна в привилегиите на благородниците и духовенството. В Париж прииждат войски. Депутатите, защитаващи третото съсловие, обаче са непоколебими. Те решават, че са неприкосновени и всеки, който посегне на техния живот, подлежи на наказателна отговорност. Конфликтът вече е неизбежен и от тази ситуация се възползва Маркиз дьо Сад.

Лежащият в Бастилията заради своите непристойности аристократ на 2 юли вижда хора и крещи: Помощ.

Тук мъчат хора!

Тези думи са привлекли вниманието на недоволните парижани, обърнали взор към омразния затвор, станал мрачен символ на мракобесничеството и абсолютизма. Въпреки лошата си слава Бастилията тогава вече била дом за осем (включително и дьо Сад) осъдени за чисто криминални деяния.

Събитията се развиват главоломно. На 4 юли дьо Сад е преместен в лудница. Кралят седмица по-късно уволнява относително либералния премиер Жан Некер и го сменя с Луи Огюст дьо Брейтел. Новият министър-председател е решен да се разправи с бунта. "Ако трябва да изгорим Париж, за да спасим Короната, ще го направим", категоричен е той пред монарха.

Думите на Бейтел са последната капка в чашата на търпението на столичаните. "На оръжие!" Този възглас разтърсва града и тълпата тръгва към затвора. Крайната цел обаче не е освобождаването на 7-те затворници. Тя е превзимането на арсенала, където има оръжие, барут, оръдия и гюлета.

Стотици души обсаждат Бастилията и на 14 юли 1789 г. тя е превзета. Седемте фалшификатори на монети и проститутки излизат на свобода, а последният управител на затвора - Бернард Рене Жoрдан, маркиз дьо Лоне е убит. Той, по ирония на съдбата, е роден в последния си дом. "Тук ще се танцува", този надпис появява върху стените на сградата, която по-късно разрушена.

Историята си прави шеги, често

Главният герой на този разказ е много далеч от прокламираните от Великата френската революция Свобода, равенство, братство. Маркиз дьо Сад в смята, че хората се делят на две групи. Роби и господари, а последните са лишени от всякаква отговорност за своите думи и дела. Неговите произведения не са отличавали с типичната за тогавашното време на изящност, напротив те са били груби, изпълнени с натуралистични сцени и описания на измъчване на сексуалния партньор за постигане на оргазъм. И ето защо, ако е трудно да се установи пряка родствена връзка между скандалния благородник и събитията, допринесели до създаването на съвременната демокрация, то този мъж може да се нарече

Баща на садизма

Маркиз дьо Сад е роден на 2 юни 1840 г. край Париж и е единственото оживяло дете на родителите си. Той е отглеждан от слугите и първата му характеристиката е разглезено и бунтовно дете. Вероятно заради това благородникът е изпратен в йезуитски колеж. Строгото възпитание обаче дава обратен на желания ефект и скоро младият аристократ втрещява висшите кръгове със своите похождения.

За пръв път дьо Сад влиза в затвора на 23-годишна възраст. Той, както е позволявала модата, има своя къща за срещи. Там той се отдава на интимни ласки. Веднъж аристократът кани проститутка, която е смятал да бичува. Жана обаче отказва и се опитва да избяга, но е задържана. За да не дава гласност на случая, домакинът предлага на своята гостенка да счупи разпятие. Жрицата изпълнява желанието на дьо Сад, но на следващия ден се оплакала на властите. След бърз процес скандалният благородник е бил осъден за светотатство.

Тъщата - мадам дьо Монтрьой - пуска връзки и нейният зет излиза на свобода. Съпругата на дьо Сад - Рене-Перажи не обръща внимание на слуховете около своята половинка. Все пак техният брак е по сметка. Традицията е позволявала съпрузите да живеят отделно и всеки от тях е имал право да има странични връзки. Стига техният партньор да не е лакей. Скандалният благородник обаче няма задръжки и редовно със своя слуга и любовник Латур организира

Оргии с мъже и жени


През 1772 г. дьо Сад е в средиземноморския град Марсилия и заживява с Латур. Много скоро къщата за срещи се превръща Содом и Гомор. Двамата намеат проститутки, дават им афродизиаци и се предават на ласки, съпровождани с бичуване на жените. Една от жените се оплаква на своя колежки за болки, получени от свръхдоза испанска муха и мъжете са осъдени на смърт заради содомия и отравяне.

Двамата обаче бягат в Италия, като преди това дьо Сад организира прощална оргия, на която съблазнява и своя балдъза. Тъщата вече не издържа и е настояла съпругът на нейната дъщеря изпада в немилост.

При опит да се върне в Париж дьо Сад е арестуван и през 1777 г. попада зад решетките на Бастилията. Новата обстановка е шокираща за него. Вместо луксозни салони, той трябва да се задоволява с легло, маса, два стола и нащърбена чаша. В едно от писмата си от затвора дьо Сад се оплаква. "Отчаян съм", крещи върху хартията той. Условията за дьо Сад обаче са много по-добри, отколкото за другите затворници. Лишеният от свобода има право на свиждания и е често посещаван от жена си. Той също успява да стане автор на книги, които описващи неговите сексуални приключения.

След падането на Бастилията дьо Сад е пуснат от психиатрията и той не пропуска да се изтъкне. "Аз запалих недоволството", твърди скандалният мъж. В завещанието си той посочва, че иска да бъде предаден на забрава. Дьо Сад напуска този свят на 2 декември 1814 г. Той оцелява през почти всички перипетии, съпътствали Франция в края ХVII и началото на ХIХ в. (Революцията, терора, възходът и падението на Наполеон). Последната му воля обаче не изпълнена и виновникът за това е Бащата на садизма, неговите страсти и книги.