Ограниченията граждани на ЕС да купуват земи у нас отпадат

България ще освободи напълно пазара на земеделска земя за купувачи от Европейския съюз.

Прави лошо впечатление, че Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) няма никаква представа доколко изискването за уседналост затормозява пазара на земеделски имоти и доколко отпадането на ограниченията ще оживи цените и сделките, пише в. Сега. В документите, придружаващи проектозакона, е посочено само, че "с оглед липсата на нормативно установено задължение за МЗХ, нотариусите или службите по вписванията да събират статистически данни за сделки относно земеделски земи между частно-правни субекти, броят на засегнатите лица от ограниченията не може да бъде установен и по същество няма отношение към проблема".

Това предвижда законопроект на ресорното министерство, публикуван за обществено обсъждане. В него се предлага фирми и граждани от ЕС да могат да придобиват безпрепятствено ниви, ливади и градини у нас. Промяната в режима трябва да се направи с корекция в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Срокът за даване на мнения и предложения по проекта е до 13 август. Бързо допитване на "Сега" в парламента вчера показа, че политическите сили не знаят за готвената поправка.

В момента има сериозно ограничение - който иска да вземе земеделски имот, трябва да е пребивавал в България най-малко 5 години. Условието за "уседналост" бе вкарано в закона през 2014 г., когато изтече мораториумът за придобиване на земя от чужденци. Още в края на 2013 г. ЕК предупреди, че ако България не вдигне забраната за кандидат-купувачи от ЕС, както е предвидено в договора й за членство в ЕС, ще си изпроси наказателна процедура.

Две години по-късно, през 2016 г., Европейската комисия даде ултиматум на страната ни да престане да третира по различен начин гражданите на ЕС, като ги дели на местни и чужденци, и да се премахне изискването за уседналост, иначе отива на съд. Целта на проекта, лансиран сега от министър Румен Порожанов, е да измъкне България от наказателната процедура, става ясно от мотивите.

Ако Брюксел заведе дело в Съда на ЕС, България може да бъде осъдена да плати еднократна санкция от 839 000 евро, а отделно от това ще се трупат по 660 евро глоби за всеки ден, в който нарушението продължава, което прави по 241 000 евро на година. Важен "детайл" е, че ако се стигне до глоби, те няма да се плащат от бюджета, а ще се "прихващат" от еврофондовете, предвидени за българските земеделски производители.

Унгария, Латвия, Литва и Словакия, които са въвели подобни на нашите ограничения за покупка на земя от фирми и граждани от други страни от ЕС, също са заплашени от предаване на съд и глоби. Според еврокомисията всички тези държави погазват един от основните принципи на ЕС - за свободното движение на капитали.

През 2014 г. БСП и "Атака" с общи сили прокараха условието купувачът - физическо или юридическо лице, да е пребивавал поне 5 години в България. Те дори настояваха пълният мораториум за продажба на ниви на чужденци да остане поне до 2020 г. Спорно е обаче дали тази позиция е истинска загриженост за националните интереси, или е лицемерно политическо заиграване със страховете на хората, че българската земя ще попадне в чужди ръце. Особено деликатен е въпросът за сънародниците ни с двойно гражданство. 5-годишната уседналост бе вкарана в закона най-вече заради българските турци. Неслучайно ДПС бяха най-големите противници на ограничаването.

Тогавашният президент Росен Плевнелиев наложи вето върху закона, но депутатите приеха повторно същите текстове. Всъщност условието за поне 5 години "престой" е доста формално и е лесно заобиколимо - и в момента всеки пришълец от кой да е континент може да регистрира фирма в България на името на някой местен човек и така да преодолее препятствието "уседналост". Опасенията са безпочвени и защото за сделка трябват две страни, а повечето собственици на земя си я обработват или са я дали под аренда и нямат никакво намерение да продават.