Парламентът одобри на първо четене въвеждането на минимални национални изисквания за всяко професионално направление за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности. Измененията в Закона за развитие на академичния състав са предложени от депутати от управляващото мнозинство и бяха приети със 110 гласа "за", 9 "против" и 68 въздържали се.
Колегата й Румен Гечев призова да не се спекулира със студентските такси, тъй като нямало връзка с предложението за минимални заплати на преподавателите.
Националният център за информация и документация ще поддържа публичен регистър на придобилите научна степен, защитените дисертационни трудове и хабилитираните лица в България.
С промените се уреждат и правила за установяване на случаи на плагиатство в научните трудове.
Тя отбеляза, че докторантите получават по 400-500 лева и поиска заплатите им да бъдат удвоени.
"В България няма по-добър политик и по-добър европейски приет политик отколкото премиера", отговори му Снежана Дукова. Анелия Клисарова обясни, че в университетите има атестация на база, на която се извършва индивидуалното заплащане на преподавателите.
"Последните седем години палачите на науката са точно финансовите министри на ГЕРБ и това са защитниците на посредствеността. И всичко това е разбираемо, защото единствената книга, която е прочел министър-председателят на Република България, се нарича "Винету", коментира той.
Анелия Клисарова коментира, че целта на законопроекта е да преодолее изтичането на мозъци и застаряването на академичния състав. Учените в БАН и в Селскостопанската академия получават с 200 лева по-малко от средната работна заплата за страната, а заплатата на млад учен е равна на минималната работна заплата, посочи Клисарова.
Милен Михов от "Обединени патриоти" посочи, че законопроектът на левицата трябва да се разглеждан в рамките на бюджетната процедура. По думите му предлаганите изменения гарантират държавна субсидия за университети, които не могат да покрият изискванията за заплащането, и е безсмислен за университети с добри финансови възможности.
Предвижда се за членове на научно жури да се избират само хабилитирани лица, които отговарят на съответните минимални национални изисквания. В законопроекта се развива по-детайлно процедурата за осъществяване на контрол от страна на министъра на образованието и науката относно дейността на висшите училища при провеждане на процедури за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности.
Според ГЕРБ законопроектът на левицата не е финансово обоснован, докато измененията, предложени от мнозинството, гарантират прекратяване на масовото присъждане на академични степени и предвиждат наказания за плагиатство. Снежана Дукова коментира, че законопроектът на "БСП за България" е популистки и демагогски, а другият - философски и концептуален. Тя се ангажира скоро да представи справка за възнагражденията в преподавателския и ректорския състав на висшите училища. По думите й доходите там никак не са малки. Стоян Мирчев я репликира, че има голяма диспропорция при заплащането на университетските преподаватели.
Със 77 гласа "за", 40 "против" и 69 въздържали се пък бяха отхвърлени внесените от "БСП за България" промени, с които се въвеждаха минимални прагове за трудовите възнаграждения на учените и преподавателите във висшите училища, БАН и Селскостопанската академия. Предвиждаше се базисните възнаграждения да са обвързани с минималната работна заплата за страната и да отразяват качеството на тяхната научна дейност. По изчисления на вносителите за реализиране на предлагания модел за трудови възнаграждения щяха да са необходими 70 млн. лв. от държавния бюджет.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)