Боршош платил 23 хил. лв. за корицата на сп. „Форбс”, кара „Лексус“, а НДК плаща наема

През декември 2016 улиците на София бяха украсени с портрета на Боршош на корицата на списание “Форбс” на български, което представяше директор на държавни пари като преуспял частен предприемач.

С 1,3 млн. лв. от бюджета на НДК Боршош си е осигурил медиен комфорт за година и девет месеца. Парите са раздадени на телевизии и радиа, списания, сайтове и пиар фирми. Давал е и спонсорско рамо на нови филми. По 1183 лв. месечно излиза луксозното возене на директора, който се вози в "Лексус" чийто лизинг плаща НДК. Това пише в свое разследване в. "Труд", което ви предлагаме, заедно с коментара на Георги Николов, публикуван в e-vestnik.bg.

Изпълнителният директор на НДК Мирослав Боршош се вози на “Lexus”, 5-литров с V-образен осемцилиндров двигател. Лимузината е взета на оперативен лизинг и всеки месец държавното търговско дружество плаща по 1183 лв. наем за екстрата на директора. Първият договор е сключен 17 септември 2015 г., а вторият – на 27 септември 2016 г. Годишно НДК дава по 14 139 лв. за луксозното возило на шефа.

Служители на НДК твърдят, че са виждали в счетоводството на двореца договор за оперативен лизинг на стойност 0,01 лв. на месец. Няма обяснение как се е появил въпросният документ, но вероятната причина е свързана с многото укори към Боршош, че пилее пари на дружеството, които не е изкарал.

Засега Боршош не е изявил желание да купи “Lexus”-а, а цената върху която е сключен договорът за оперативния лизинг е 54 400 лв., т.е. НДК плаща за нещо, което няма да влезе в активите на дружеството. “Труд” потърси и данни за мощната подкрепа на културата, която дават кадри, назначени от Боршош в НДК.

В отдел “Азарян”, който се занимава с едноименната сцена в Зала 2 работят седем човека. Шеф на въпросния отдел е бившата журналистка от “Новинар” Ростислава Генчева. В отдел “Литературен клуб "Перото” са 11 човека. Вещото ръководство е поверено на художника сценограф Деница Аргиропулос. Далеч по-скромен е щатът в отдел “Национален център за книгата”, където освен шефа Михаела Петрова има и един “експерт по изследване на книгата” (каквото и да означава последното). Маргарита Бойчева е шеф на отдел “Външни комуникации”, в който работят двама пиари и един технически сътрудник. Шеф на “Стратегическо развитие, маркетинг и реклама” е Ия Петкова-Гурбалова, която е дъщеря на бившия областен управител на Пловдив от БСП Тодор Петков. Шефовете на отдели в НДК, които са назначени от Боршош, са със заплати между 2000 и 3000 лв. “Труд” научи, че директорът на НДК поискал от борда на дружеството да му бъде разрешено да плаща и до 1500 лв. месечни ДМС-та (допълнително материално стимулиране) на най-заслужилите, но от борда възразили.

Вече няколко медии писаха как директорът на НДК Мирослав Боршош се вози на служебен луксозен 8-цилиндров джип „Лексус”, при все че, откакто е шеф на двореца, е докарал загуба от 21 млн. лева за две и половина години. Боршош очевидно е засегнал интересите на Пеевски, защото в контролирания от него в. „Труд” излезе подробна справка за плащания на НДК по фактури за 2015, 2016 и 2017 г. В тях се вижда, че Мирослав Боршош е раздал 1,3 млн. лева от бюджета на НДК на телевизии и радиа, списания, сайтове и пиар фирми. Да рекламират събития в НДК. Каква са тези реклами за толкова пари? Дали харчовете са само за това?

Сред фактурите се вижда едно плащане 23 940 лева към списанията „Eva”, „Grazia” и „Joy”, както е описано. Това е фирмата „Атика Ева” АД, която е издател също така на списание „Forbes” на български. Плащането е записано като бартер на рекламни публикации с НДК, юли месец 2016 г. Какво обаче толкова са публикували в списанията „Ева”, „Грация” и „Джой” за НДК, чак за 23 940 лева? През 2016 сп. „Грация” си е направило в НДК церемонията за „Жена на годината”, което си има цена. И няма нищо публикувано в тези списания, което да струва толкова пари за реклама. Може да се изброи страница по страница.

Но за сметка на това има голяма публикация в списание „Форбс”, в последния му брой за годината. Мирослав Боршош е сложен на корица като водеща тема на броя и на няколко страници вътре в списанието. Заглавието на корицата е „Носителят на промяната”. Всеизвестно е в професионалните среди, че мениджъри си плащат, за да се появят на корицата на „Форбс”. Парадоксалното в случая е, че не става дума за частен предприемач, нито за мениджър на преуспяла компания, постигнала забележителни успехи, за да бъде достоен да му обърне внимание „Форбс”.

Един директор на държавна зала, похарчил огромни суми държавни пари, е представен като преуспял частен предприемач. „Форбс” е побългарен, та дрънка. Утре ще сложат и Цецка Цачева на корицата. Стига да плати някой с фактура за бартер, през някоя пиар агенция. И като допълнение, корицата на списанието с Боршош беше пръсната на рекламни пана по улици и булеварди. За което също не се знае дали Боршош не е платил с парите на НДК – в списъка с плащания има няколко за пиар и реклама към разни фирми, такова плащане лесно може да бъде скрито по документи като нещо благовидно.

Младият меринджей, управляващ държавни пари, си прави реклама. Боршош го превъзнасят като най-големия благодетел на културата заради две неща главно – направил е в НДК театър „Коко Азарян” и литературен клуб „Перото”. Дали това е постижение или ощетява културата? Създал е още един държавен театър без бюджет, в който се играят по 4 представления месечно на пълна загуба. На фона на общата бедност на театри и актьори. Разходите за този театър досега са колкото да се увеличат със 100 лв. заплатите на всички актьори в България за една година.