Множествена склероза - загадката за медицината

• Загуба на равновесие

• Замаяност: Чувствате се замаяни, но без световъртеж

• Замъглено или двойно виждане

• Изтръпване

• Мускулни спазми: обикновено засягат мускулите на краката. За около 40% от хората мускулните спазми са ранен симптом на множествена склероза. При прогресираща, мускулните спазми засягат приблизително 6 от 10 човека.

• Необичайни усещания: Хората с множествена склероза често казват, че чувстват “иглички” като усещане. Те, също така, могат да имат изтръпване, сърбеж, парене, бодежи или разкъсващи болки.

• Непохватност или липса на координация

• Проблеми с мисълта

• Проблеми с пикочния мехур: 8 от 10 човека имат проблеми с пикочния мехур, които могат да бъдат лекувани. Проблеми с червата, както и запекът, също са чест проблем.

• Проблеми с ходенето: Mножествената склероза може да доведе до мускулна слабост или спазми, които затрудняват ходенето. Нарушеното равновесие, изтръпналите крака и умората също са причина за затруднено ходене.

• Проблеми със зрението: това е един от първите симптоми. Обикновено е засегнато само едното око и др.

• Скованост

• Слабост в ръцете или краката

• Треперене: Около половината от хората имат тремор, който може да варира от незначително треперене до трудно извършване на ежедневни дейности.

Какви са първите белези на болестта?

Какво е разпространението на болестта?

Може ли да се лекува?

Глатимер-ацетат (Copaxonе) - представлява синтетичен полипептид. Намалява честотата на пристъпите при пристъпно-ремитентен ход на болестта.

Имуносупресори - прилагат се Mitoxantrone, Azathioprine, Cyclophosphamide.

Множествената склероза е относително разпространено и макар да не е от най-масовите – боледуват от 2 до 150 болни на 100 000 души. Засяга повече жените и има прогресиращ ход.

Провокиране на пристъп може да се получи от: период на физически или емоционален стрес; инфекциозни заболявания като грип; температурни състояния.

Ранни симптоми:

Чести симптоми

• Проблеми с говора: около 40% от хората с множествена склероза имат затруднения с гласа или речта. Симптомите могат да бъдат объркване на думи, размяна на букви в речта, твърде високо говорене или пък твърде ниско, но да е необичайно за човека. В по-напредналите стадии някои хора имат проблеми с преглъщането.

• Проблеми с мисълта: Около половината от хората с множествена склероза имат затруднена концентрация, която идва и си отива. За повечето хора това означава забавено мислене, невъзможност за задържане на вниманието или размита памет. Множествената склероза обикновено не променя вашия интелект, способност за четене и разбиране на разговор.

• Сексуални проблеми: При жените това се проявява като загуба на чувствителност в интимната зона, загуба на овлажняване на влагалището и невъзможност да се стигне до оргазъм. При мъжете може да се изрази в невъзможност да получат ерекция. В допълнение към тези проблеми се среща и липса на желание за секс.

• Умора: 8 от 10 човека чувстват умора, която се появява предимно следобед и причинява болка в мускулите, забавено мислене и безсъние. Тази умора не е свързана с количеството работа, извършена през деня. Има хора, които казват, че се чувстват изморени и след един добър нощен сън.

Заради сходните симптоми с много други състояния, множествената склероза е сред заболяванията, чието диагностициране понякога отнема между 5 и 10 години. Болестта повлиява способността на мозъка да контролира функции като зрение, ходене, говорене. Нарича се “множествена”, защото се засягат множество пръснати зони от главния и гръбначния мозък. Нарича се “склероза”, защото болестта предизвиква “склероза” или уплътнение на мозъчната тъкан в засегнатите области от главния или гръбначния мозък.

Какво я причинява?

На 26 юни отбелязваме Световния ден за борба с множествената склероза (МС). Това е хронично възпалително автоимунно заболяване на централната нервна система. Едно от най-честите на централната нервна система (главния и гръбначния мозък). Засяга както млади така и по-възрастни хора. Характеризира се с плаки на демиелинизация, пръснати в бялото вещество на главния и гръбначния мозък.

Въпреки огромната изследователска работа, все още не е известно какво причинява множествена склероза. Обсъждана е ролята на редица фактори, но точната причина остава неясна. Предполага се комплекс от фактори, включващ генетично предразположение, външни въздействия и автоимунни процеси.

Въпреки провежданата терапия възможно е отново да настъпят пристъпи на фона на лечение с интерферон и да нарастне степента на инвалидност. Освен това наблюдаваният ефект върху хода на болестта е индивидуален. Пациентите се повлияват в различна степен, а е възможно при някои да не се постигне успех по отношение честотата и тежестта на пристъпите.

Имуномодулатори – интерферони - статистически е доказано, че намаляват честотата и риска от развитие на нов пристъп. Проучванията показват, че те забавят настъпването на инвалидизация. Те спират прекомерните реакции на имунната система. Също така повишават устойчивостта на здравите клетки към вируси и така повишават съпротивителните сили на организма. Пациентите лекувани с интерферон имат по-продължителни периоди без развитие на нови пристъпи, а при поява на нов тласък оплакванията са по-леки. Така се забавя развитието на инвалидността. Лечението с интерферон не води до пълно излекуване.

Най-често заболяването дебютира с преходни сетивни и двигателни нарушения, следвани по честота от зрителни смущения, проявявани в болшинството от случаите с клиничната картина на неврит на n.opticus - оптичен неврит. Двигателните нарушения най-често се изразяват със повишен мускулен тонус, намалена мускулна сила и с прояви на парализа и пареза на крайниците. Промените започват по-често от долните крайници, като със всеки следващ пристъп клиничната картина се задълбочава и влошава. Обхващат се в по-тежка степен крайниците, като в симптоматиката се въвличат на по-късен етап и горните крайници. В засегнатите области изчезват нормалните рефлекси. При нарушения, локализирани в шийната или лумбалната част на гръбначния мозък, е възможно вместо повишен мускулен тонус в крайниците да се наблюдава понижен такъв, поради засягане на зоните на мотоневроните в предните рога на гръбначния мозък.

Не съществува медикамент, който да лекува множествена склероза. Все пак разработени са редица медикаменти, които повлияват симптомите при множествена склероза или променят тежестта и честотата на отделните пристъпи.

Кортикостероиди - са средството на избор, с което се повлияват пристъпите. Те имат противовъзпалително и имуносупресивно действие, но краткотраен ефект. Не повлияват прогресията на болестта. Прилагат се за ускоряване на възстановяването при отделния пристъп.

Основно място в групата на външните фактори заемат вирусните инфекции. Заразяването с някои вируси при животните води до морфологични примени, сходни с тези при МС. Освен това при болни от МС често се регистрират високи нива на антитела към някои вируси (паротитен, рубеолен, Herpes simplex, Varicella zoster, Ebstein-Bar) и др.

При автоимунните процеси организмът образува имунокомпетентни клетки, които активно се включват в деструктивни процеси в собствените му тъкани. За ролята на геннетичната предиспозиция, говорят по-честите случаи на заболявания у бялата раса, натрупването на болни в някои фамилии и високата конкордантност на заболяването при еднояйчните близнаци – 26%.

Често първите белези на множествена склероза се появяват на възраст между 20 и 40 години. Клиничният ход на болестта е изключително разнообразен, в зависимост от това колко тежко е било възпалението или колко бързо е бил разрушен миелинът. В около 85% от пациентите болестта се развива като добре ограничени периоди на влошаване на състоянието - екзацербации (обикновено наричани рецидиви или пристъпи) и ремисии.

Не е възможно да се предвиди кога и къде ще възникне следващият възпалителен тласък. Понякога симптомите продължават няколко седмици. Когато възпалението утихне симптомите преминават (ремисия). Ремисията не означава непременно възвръщане към първоначалното състояние преди пристъпа.

Честотата на множествена склероза варира в различните части на света. Тя нараства с отдалечаване от екватора в двете земни полукълба. Бялата раса е по-предразположена към развитие на множествена склероза. Очертава се тенденция да се среща по-често в области с по-високо ниво на икономическо развитие и с по-високо ниво на хигиенни навици. Вероятно децата от тези области не са изложени на действието на определени фактори от околната среда, които взаимодействат с имунната система